Chapter Text
Ще ми обещаеш ли?
Или просто ще смениш темата и ще си затвориш очите докато ми казваш, че не е важно, както правиш за сметките, за здравето ти, както неглижираш себе си. Няма да съм изненадана ако ми кажеш, че не ти се говори за това сега. Знам, че шансът е по-малък от желанието ти да продължиш живота си, но предпочитам да се опитам да те спра от тази грешка, от колкото да седя и да те гледам как изгниваш безнадеждна и безпомощна в тъгата си.
До някаква степен знам какъв ще е отговорът ти, знаех, че ще го оставиш на заден план като мечтите си, като здравето си, за да може по-късно да го помислиш. По-късно стана когато аз тръгнах къде ли не и те търсих при кой ли не, за да може да те прегърна отново и да се успокоя, че ти си наред. По-късно стана когато те водих къде ли не по прегледи, терапевти и специалисти, за да не те загубя.
Това беше когато ти разбра за това по-късно, когато беше на ръба и щеше да полетиш надолу, когато за малко и двете да не паднем към тази ужасна съдба. Аз пак бих го направила, дори ако значи да загубя животът си. Искам да знаеш, че съм готова на всичко за теб, за твоето здраве и спокойствие, да знаеш, че аз винаги ще бъда насреща да ти помогна, дори когато всичко пропада. Готова съм да се боря за нашата любов, приятелство, и за каквото и да те прави щастлива.
Заклевам се, че ще бъда с теб през трагедии и мир, през болести и здраве, през радост и нищета, през сънища, мечти и реалности, през вода и земя, докато смъртта не ме вземе, ще съм плътно до теб, и ще се боря с теб срещу всяка трудност, която животът ни хвърли насреща. Били направила същото за мен и нашата любов, моя единствена любима?
Ще ми обещаеш ли?