Chapter 1: Анрина (Ягодова Луна)
Summary:
Тема - Улика
Chapter Text
– Значи смяташ да излизаш утре, а?
Ангел спря на път към вратата и се обърна към жена си.
– Защо мислиш така?
Ирина присви очи.
– От ресторанта се обадиха да потвърдят резервацията.
– Надявам се, че не си я отказала. Иначе ще ни се наложи да вечеряме в някой ресторант, който не харесваш толкова.
Ира го погледна изумено. Усети, че се изчервява.
– Резервацията е за нас?
– А ти какво си помисли?
– Не знам... Че... имаш среща с някоя жена... – Ирина смутено скръсти ръце и неловко пристъпи от крак на крак.
– Да. Имам среща с жена - най-прекрасната, най-умната, най-сексапилната и най-влудяващата жена на света! – засмя се Ангел и я прегърна. Ира също се засмя облекчено, притискайки се в него
Chapter 2: Марисия (ВД Рим)
Summary:
Тема - Кадифе
Chapter Text
– Имам нещо за теб. Заповядай, аморе.
Лучия се усмихна на Марио, после нетърпеливо отвори лъскавата лилава кутия, вързана с бяла панделка. Ахна очаровано. Вътре имаше прекрасна маска на лъвица - нежна и красива. Лучия прокара пръсти по златистото кадифе.
– Харесва ли ти? – попита Вълка.
Тя вдигна поглед и му се усмихна сияйно.
– Съвършена е. Благодаря ти!
Той извади маската от кутията и внимателно я сложи на главата на Лучия.
– След като вече официално си с мен, искам да ти дам статута, който заслужаваш. Ти си моята Лъвица.
– Отива ми – отбеляза тя, поглеждайки се в огледалото. После прехапа устна. – Марио, ти даде и на Анита маска в първите дни, когато тя още беше в Бандата...
– Права си, капитане.
Той я завъртя към себе си и ръцете му я обгърнаха.
– Аморе, не ми казвай, че ревнуваш.
– Не ревнувам. Просто... ти я изостави, когато ние двамата...
– Престани веднага – Марио хвана брадичката ѝ с пръсти и дръпна главата ѝ нагоре. Очите му я гледаха строго. – Нито за миг не си помисляй, че бих могъл да изоставя теб. Анита беше никоя. Ти си всичко за мен. Ти си жената, която винаги съм желал. Ако съм имал връзки с други жени, то е, защото не можех да бъда с теб. Сега, когато най-после си моя, никога повече няма да погледна друга жена.
Сърцето ѝ биеше като лудо. Тя обви врата му с ръце и прошепна:
– Обичам те, Марио.
За първи път се осмеляваше да му го каже. Той се усмихна доволно.
– И аз те обичам, аморе. Завинаги. Както знаеш, вълците са моногамни.
– А ти си моят Вълк – Лучия се повдигна на пръсти и го целуна.
Представяше си заглавията по утрешните вестници... "Бандата на Вълка има ново попълнение... Лучия Бранкато, капитан на криминалистите, вече е Лъвицата... Вълка и Лъвицата, шокиращ обрат в случая с изчезването на Бранкато..."
Знаеше какво ще пишат за нея - и не ѝ пукаше.
С Марио беше щастлива.
Chapter 3: Сен-Перак (Профилиране)
Summary:
Тема - Музей
Chapter Text
Едва ли можеше да се измисли по-хубав начин да отпразнуват годишнината си, помисли си Матийо. Всичко изглеждаше отлично. Беше сигурен, че Клое ще бъде трогната и много щастлива от подаръка му.
Кимна доволно на себе си, докато оглеждаше всичко за последен път. Табелата беше малко накриво, но иначе "Музеят на Любовта" беше съвършен. Тук бяха наредени много неща, които ги свързваха - неща, които разказваха историята на тяхната любов. Маркерът, който Клое беше взела назаем от него в първия си ден на работа, кутията от шоколадови бонбони, която бяха намерили на второто си местопрестъпление, чинията от сладкиша, с който тя го бе почерпила седмица по-късно, торбичката, в която му беше донесла подарък-подкуп, опаковката от кексчето, което той ѝ беше купил, токчето ѝ, откачило се, докато вървяха заедно, музикалната кутия от най-сложния им случай, онзи, в който почти се загубиха един друг, вестникът, който бяха чели заедно, пръстенът, запазен от най-опасния им случай - онзи, в който Клое почти напусна за втори път, шалът, който тя носеше в нощта, когато я спаси - и накрая чашката кафе, над която се бяха целунали за пръв път...
Матийо беше запазил повечето от тези неща сам с някаква сантименталност, която в началото още не искаше да признае, и никога не ги беше показвал на Клое.
Утре, за шестмесечната им годишнина, щеше да ѝ ги даде като подарък - но истинският подарък щеше да бъде в кадифената кутийка, съдържаща пръстен с нежен лилав камък...
Пръстен, който се надяваше Клое да приеме да носи завинаги.
Chapter 4: Сен-Перак (Профилиране)
Summary:
Тема : Следене
Chapter Text
Преди това беше най-скучната част от работата - просто да виси пред някаква къща и да чака с надежда заподозреният да тръгне нанякъде, за да го залови в крачка. И непрекъснато да гледа в една точка...
Откакто срещна Клое, следенето вече никога не беше скучно.
Винаги я взимаше със себе си и макар да не можеха да прекарват времето целувайки и прегръщайки се, беше далеч по-хубаво просто да седи с нея. Присъствието ѝ сякаш осветяваше пространството, изпълваше го с цветове и оптимизъм. Освен това Клое измисляше игри, на които можеха да играят, без да се разсейват от задачата.
С нея всичко беше различно.
Chapter 5: Аделуиз (Профилиране)
Summary:
Тема : Памет
Chapter Text
– Каза, че знаеш всичко!
– Казах, че знам всичко за начина, по който мислят престъпниците, не, че съм подвижна енциклопедия на пътищата във Франция!
Въпреки че беше ядосана, Адел не можа да не се разсмее на това.
– Сериозно? Подвижна енциклопедия?
– Нито джипиес!
– Не дори и пътна карта?
Сега вече и Луиз се засмя. Протегна ръка и погали Адел по лицето с върха на пръстите си.
– Съжалявам. Май попаднахме в задънена улица. Ще трябва да се върнем и да започнем отначало.
– Можеш ли наистина да я намериш? – прошепна Адел.
Луиз знаеше колко е важно това за нея и не се обиди от съмнението.
– Разбира се, скъпа моя. Вече сме много близо до скривалището на Аргос. Най-много до ден сестра ти отново ще е с теб. Обещах ти, че ще я намеря и ще го направя.
– Да – Ади си пое дълбоко въздух, за да се успокои. – Знам.
– И после няма да ме забравиш, нали?
Адел я погледна изумено.
– Никога няма да те забравя. Как можа дори да си го помислиш?
Луиз се усмихна срамежливо. Адел се наведе към нея и срещна очите ѝ.
– Обичам те. Ясно?
– Ясно.
– Добре. Тогава да тръгваме.
Chapter 6: Димера (Пътят на Честта)
Summary:
Тема : Филм
Chapter Text
Кера се намести на неудобния диван и се прозя, стараейки се Огнян да не забележи колко ѝ е скучен филмът за някакви монаси, които емигрирали в Тибет или нещо подобно - уж не беше документален, а направо я приспиваше.
Внезапно замръзна, когато усети една ръка да се плъзга под одеялото, с което се беше наметнала. И не беше на Огнян.
Не извърна глава към Димитър, който седеше от другата ѝ страна, само предпазливо го стрелна с очи. Той невъзмутимо се взираше в екрана, но дясната му ръка се губеше под сивото одеяло. Кера я усещаше да се изкачва по бедрото ѝ. Прехапа устна, питайки се какво да прави. Несъмнено следваше веднага да скочи и да го удари...
Но не го направи. Сега поне не ѝ беше толкова скучно... А и, честно казано, ѝ харесваше той да я докосва...
Пръстите му отметнаха плата на дългата до коленете пола, която носеше вкъщи, и запълзяха към бикините ѝ. Тя трябваше да си прехапе езика, за да не простене...
– Е, това беше – прогърмя внезапно гласът на Оги. – Хареса ли ви?
Кера трепна стреснато. Димитър моментално измъкна ръката си изпод одеялото.
– На мен - да. Много беше... приятен. А на теб, Керче?
– Ами... да, хареса ми – промърмори тя, все още с лудо биещо сърце. Усети, че се изчервява. – Да, хубаво беше...
Димитър ѝ намигна.
Chapter 7: Драора (братя)
Summary:
Тема : Мъгла
Chapter Text
– Не, невъзможно е да се кара в такова време! – възкликна Драго. Отби в страни от пътя. – Налага се да спрем засега.
Лора се извърна към него с вдигнати вежди.
– Нима? А аз какво ти казах още преди двайсет минути? Цяло чудо е, че още не сме се блъснали някъде!
Той ѝ се усмихна чаровно.
– Нали знаеш какви са мъжете. Нашите умове работят по-бавно от вашите.
Лора го зяпна, после се разсмя.
– Tи си невероятен.
– Знам, непрекъснато това чувам.
Лора изсумтя развеселено, после се огледа - в мъглата не се виждаше нищо на повече от три крачки - и се извъртя към съпруга си.
– След като така и така нямаме какво да правим...
– Лора... Не знам каква е глобата за секс в кола в Уисконсин... – промърмори Драго, но ръцете му се увиха около кръста ѝ и я придърпаха по-близо.
– Къде отиде приключенският ти дух? – измърмори Лора.
Той се усмихна и я целуна.
Двамата подскочиха, когато някой потропа по прозореца на пасажера. Някаква жена стоеше отвън. Лора смъкна стъклото, мъчейки се да си придаде безгрижен вид.
– Да? – попита на английски.
– С мъжа ми закъсахме с колата малко по надолу. Дали ще може да ни кажете къде точно се намираме? Казвах му аз на моя да спре, ама той, нали е упорит...
Лора се извърна скришом и се усмихна съучастнически на Драго. Той отегчено поклати глава.
Chapter 8: Томалена (Клиника на Третия Етаж)
Summary:
Тема : Плаж
Chapter Text
– Не биваше да идваме тук – измърмори Елена, докато се разхождаха по плажа.
Тома обви ръка около раменете ѝ и я целуна по косата.
– Никой няма да ни види. Пък и на мен не ми пука.
– Да, но на мен ми пука! – тя го погледна в очите. – Не искам да проваля развода ти и шанса ти да се виждаш с децата ти...
– Няма да го провалиш – Тома спря, завъртя я към себе си и се вгледа в очите ѝ. – Утре подписваме документите с жена ми и край. Нищо лошо няма да се случи. Моля те, нека да останем до вечерта. Толкова много искам да бъда с теб, че не ми пука за нищо друго.
Елена се усмихна неволно на това доказателство колко много я обичаше Томасян. Знаеше, че не е правилно, но не можеше да му откаже нищо.
– Добре – промълви и го придърпа към себе си.
Chapter 9: Мирая (Ягодова Луна)
Summary:
Тема : Крайбрежие
Chapter Text
Малко по малко нещата започваха да се оправят.
Откакто беше намерил Рая, отношенията им със сигурност много се бяха подобрили. Тя вече не се криеше вечно в малката стаичка, в която я беше настанил, когато нае вилата. Сутрин не се налагаше да я вика за закуска и да я чака с часове да се осмели да излезе - тя дори ставаше първа и приготвяше сама закуската. Предвид, че дълго време след смъртта на Жана не беше поемала инициатива да прави каквото и да е, това определено беше добър знак.
Следобед, когато той се върнеше от работа, тя приемаше да излязат с лодка и дори да влязат навътре в морето за риболов (макар че почти никога не хващаха нищо, а случеше ли се, Рая го умоляваше да пусне рибата обратно във водата, докато Любо не се предадеше с усмивка, доволен, че дъщеря му е толкова добросърдечна). Понякога я водеше на пазар в града, макар че Рая не обичаше да ходи там. Честно казано, Любо също не харесваше идеята тя да се разхожда из града без него.
Вечеряха на верандата, гледайки как луната се отразява в морето и слушайки шума на вълните. Това трябваше да е най-спокойната част на деня, но всъщност беше най-вълнуващата. И двамата знаеха какво предстои и го очакваха с нетърпение. Когато Любо най-сетне се откажеше от преструвките и вземеше Рая в прегръдките си, за да я занесе в леглото им, настъпваше най-хубавата част от живота им заедно.
Не биваше да се обичат така и той добре го знаеше, но след като бяха прекарали години далеч един от друг и споменът за Жана все още ги измъчваше, вероятно беше нормално.
Казваше си, че просто търсят утеха, но знаеше истината - Рая беше неговата любима, жената на живота му, и щяха да се обичат завинаги. Тук, където никой не ги познаваше, можеха да живеят щастливо.
Ако Рая някога поискаше да го напусне, Любо щеше да ѝ позволи, макар и с болка. Дълбоко в себе си знаеше, че няма защо да се притеснява от подобна вероятност.
Рая го обичаше толкова, колкото и той нея.
Chapter 10: Драора (братя)
Summary:
Тема : Рутина
Chapter Text
– Готова ли си?
Лора можа само да кимне и да изсумти нещо през зъби, докато се мъчеше да сплете на плитка непокорната коса на дъщеря си. Това изсумтяване всъщност не значеше "да", а "след минутка" и като цяло означаваше, че ѝ трябват поне още десет минути, както Драго добре знаеше. Той самият също далеч не беше готов, защото кранът на мивката продължаваше да тече въпреки искрените му опити да направи нещо по въпроса.
– В крайна сметка ще трябва да повикаме майстор – извика към Лора.
– М? – тя се объран към него, вдигна вежди и поклати глава. – Абсурд! Никой няма да дойде от днес за довечера, а и нямаме време - ти си на работа до шест, аз взимам Изабела в пет и половина, после я водя на тренировка, ти идваш да гледаш, прибираме се в седем...
– Но тогава...
– Драго, довечера сме на вечеря с родителите ми! Нали не си забравил?
– Не! – възкликна той високо. – Разбира се, че не!
– Забравил си! – ахна Лора.
Изабела се изкикоти на виновното му изражение. Драго я дръпна за плитката.
– Можеше да ми напомниш, госпожичке!
– А искаш ли аз да оправя крана? – попита чистосърдечно Иза.
– Подиграваш ли ми се?
Драго я сграбчи и започна да я гъделичка, а тя изпищя и побягна около масата.
– Не! Недейте сега, нямаме никакво време! – викна умоляващо Лора, докато слагаше обяда на Изабела в раницата ѝ.
– Винаги има време за малко забавление – Драго успя да хване съпругата си през кръста и я целуна нежно и дълго по устните. Отначало Лора се мъчеше да го изблъска и протестираше с половин уста, но не след дълго се предаде и обви ръце около врата му. – Вечерята с родителите ти е в осем. Ще имам време да изнудя някой съсед да оправи крана дотогава.
– Ти си невъзможен – разсмя се Лора.
– Готови ли сте? – извика дъщеря им от антрето. – Ако не тръгнем всеки момент, ще закъснея за първия час!
Драго и Лора се спогледаха.
– На кого се е метнала толкова точна и практична? – прошепна Лора с възхищение.
– Не знам – Драго сви рамене. – Със сигурност не на мен.
Смеейки се, двамата побързаха да настигнат Изабела, която вече се мъчеше да отключи вратата.
Chapter 11: Сирили (ХП)
Summary:
Тема : Сняг
Chapter Text
Чувстваха се добре, в безопасност, скрити в снежната крепост, която по-рано грифиндорци бяха построили на двора. Там никой не можеше да ги види, а ако случайно някой се появеше, щяха отдалеч да чуят стъпките му в снега.
– Джеймс къде мисли, че си? – попита лениво Сириус, прокарвайки устни по косата ѝ.
– Казах му, че уча в библиотеката – въздъхна Лили и се притисна по-плътно в него, сядайки в скута му. – Естествено, не поиска да дойде с мен. А за теб?
Сириус сви рамене.
– Че съм на среща. Не ме разпитва, няма какво да му се обяснявам.
Лили се извърна да го погледне.
– Това не ми харесва, Сириус. Трябва да кажем истината на Джеймс. Отвратително е да го лъжем така.
– Знам – свъси се той. – Джеймс ми е приятел и не искам да го нараня... Дай ми още няколко дни да измисля как точно да му кажа.
– Добре – кимна Лили. Целуна го изненадващо по носа. – Обичам те. Каквото и да стане, няма да се откажа от теб.
– И аз никога няма да се откажа от теб, мое огнено цвете.
Chapter 12: Томалена (Клиника на Третия Етаж)
Summary:
Тема : Блян
Chapter Text
Облечена в дългата си синя рокля, тя пристъпи в празния ресторант и се огледа. Естествено, там беше останал само мъжът, за когото мислеше през цялото време. Отървал се от клиентите, той беше свалил шарената риза и вратовръзката. Елена с очарование плъзна поглед по силното му тяло и издиша тихо.
Той се обърна и очите му я откриха в тъмнината.
– Елена – прозвуча дрезгавият му глас.
– Да? – промълви тя задъхано.
Ръцете му се увиха около нея, притискайки я с необуздана страст. През тънкия плат на роклята тя усещаше съвсем ясно топлината, струяща от него.
– Елена...
– Тома...
– Да, точно така. Елена? Елена, добре ли си?
Елена сепнато примигна.
– К-какво?
Тома стоеше срещу нея без риза, само с вратовръзка и панталони, и я гледаше нетърпеливо.
– Питах какво мислиш за новата сервитьорска униформа. Ти къде се отнесе?
– Никъде – сопна се Елена, макар да имаше дразнещото чувство, че се е изчервила. Проклето лято! Проклет ресторант! Тази жега и смяната на обстановката изобщо не ѝ влияеха добре, щом беше започнала да има такива... такива... глупави видения за Тома! – И мисля, че тази униформа е абсурдна! Това е ресторант, а не кеч мания!
Томасян се ухили.
– Май все пак ти харесва как изглеждам... Изражението ти стана много замечтано преди малко... – той понечи да я хване през кръста, но Елена отскочи назад.
– Как пък не! Само в мечтите ти!
– Или в твоите.
Chapter 13: Драора (братя)
Summary:
Тема : Почивка
Chapter Text
– Най-после – промълви Лора облекчено и изтощено. Отпусна се в леглото, облягойки глава върху корема на Драго. – Нахранена, изкъпана и заспала!
– Още си будна – отбеляза той.
Лора го изгледа сърдито.
– Имах предвид Изабела. И, между другото, и ти можеше да помогнеш малко.
– Помогнах. Не ти се пречках в краката – възрази съпругът ѝ сериозно. – Още не съм овладял изкуството да се грижа за бебе, докато ти се справяш брилянтно.
– Да, да – изсумтя Лора.
– Искаш ли да ти направя масаж?
– Сега вече говориш разумно!
Драго полека я придърпа в скута си, ръцете му уверено се движеха по голите ѝ рамене. Лора въздъхна доволно.
– Хмм... Може би имам още малко сили...
– М, така ли... – измърмори той, а устните му покриха нейните.
Chapter 14: Димера (Пътят на Честта)
Summary:
Тема : Гълъб
Chapter Text
Димитър отговори на първото позвъняване.
– Да, Керче?
Кера нервно прехапа устна. Не, това не беше добра идея... Но вече не можеше просто да затвори и да се откаже.
А и не искаше.
– Амм... Вкъщи спря токът. Ще можеш ли да дойдеш да го погледнеш?
– Разбира се, гълъбице моя – отговори той.
– Димитре – каза тя предупредително. – Не си въобразявай нищо. Оги е на лов, а аз искам да сготвя мусака за вечеря и не разбирам нищо от бушони. Само затова те викам.
– Разбира се, гълъбице моя.
В гласа му ясно се долавяше присмех - знаеше, че тя лъже, както го знаеше и Кера.
Но беше по-лесно да не го споменават.
Chapter 15: Аделуиз (Профилиране)
Summary:
Тема : Ентусиазъм
Chapter Text
– Хайде, хайде, ще избяга!
– Луииз, това е просто една катеричка! – изпротестира Адел. Въпреки това позволи да бъде извлачена от леглото гола, загърната само с одеяло, до прозореца.
– Ето там – прошепна Луиз, посочвайки някакво дърво близо до хижата.
Адел присви очи. В началото не забеляза нищо, после зърна нещо малко и пухкаво да се стрелка нагоре-надолу по елата.
– Не е ли прекрасна? – възкликна възхитено Луиз.
– Сладка е.
– О, толкова си... спокойна!
Ади се разсмя. В същия миг катеричката се прехвърли на друго дърво и се изгуби от погледа им.
– Вълнуват ме други неща, не малки животинчета. Например ти – Адел се обърна към блондинката и я прегърна с една ръка, докато с другата продължаваше да стиска одеялото. – Какво ще кажеш да се върнем в леглото, за да ти покажа нагледно?...
Луиз се изкикоти изчервена и кимна.
Chapter 16: Марисия (ВД Рим)
Summary:
Тема : Цветно
Chapter Text
Червената.
Лучия знаеше, че е смешно да се вълнува толкова заради среща с почти непознат, но не можа да устои и облече най-хубавата си и най-сексапилна червена рокля. Представяше си как Марио Пулиезе ще ахне, като я види, как очите му ще се плъзнат по тялото ѝ и опасна усмивка ще се появи на устните му...
Обикновено не ходеше на срещи с хора, които едва познаваше, още по-малко със срещнати по време на разследване, но в този мъж имаше нещо, което я караше да се изчервява под топлия му поглед и да пърха с клепки, когато той насочи вниманието си изцяло към нея.
Марио Пулиезе беше невероятно привлекателен.
За първи път от смъртта на Алекс тя се чувстваше толкова привлечена от някой мъж. Може би нищо нямаше да излезе от това, но Лучия усещаше, че за Марио тя е не по-малко интересна, отколкото той за нея. И тази мисъл я вълнуваше. Много. Дори с Алекс не се беше чувствала така.
Изпъна роклята по тялото си, после се усмихна на отражението си и махна сутиена си.
Вечерята можеше да се окаже пълен провал, а можеше и да завърши прекрасно.
Chapter 17: Анси (вездесъщият)
Summary:
Тема : Малко вероятно
Chapter Text
Това просто няма как да стане.
Може да си го повтаря, докато полудее. Докато повърне. Докато припадне.
Няма да повярва.
Малко вероятно е Ани да е нещастна в брака си, след като не го показва. Малко вероятно е Ани да встъпи във връзка с човек от същия пол. Малко вероятно е Ани тайно да си мечтае за нея така, както тя го прави.
Всичко е малко вероятно, дори невъзможно. И Криси е наясно.
Но ето, че все пак се случва. Чудо - чудото на любовта.
Кой не би обичал Ана?
Малко вероятно е Ани да е влюбена в нея.
Но е много вероятно да се влюби.
Chapter 18: Сен-Перак (Профилиране)
Summary:
Тема : Аквариум
Chapter Text
– Мислиш ли, че трябва да му взема компания? Не ти ли се струва малко тъжен? Дали да не му купя една приятелка?
– На кого? – Матийо осъзна, че се е разсеял. Нямаше идея за кого говори Клое. – Извинявай, не те чух.
Клое го погледна леко намръщено - така беше дори още по-сладка.
– На Кикин, разбира се!
Матийо се наведе към бюрото ѝ и погледна малката златна рибка, плуваща бавно в аквариума.
– Не мисля, че е много щастлив в тоя буркан.
– Искаш да кажеш, да го пусна на свобода? – прошепна Клое.
Перак се усмихна и я погали по бузата.
– Не ми казвай, че си се привързала към една риба, която по цял ден седи почти невидима сред хаоса на бюрото ти. Това все пак не е котка. А ако имаш нужда от някого, когото да гушкаш нощем, аз съм насреща...
– Знам – засмя се Клое. – Може би си прав... Макар че сигурно все пак му е интересно в участъка, не мислиш ли? – добави тя с надежда.
– Определено. Там, където си ти, винаги е интересно – каза Матийо сериозно.
Chapter 19: Джионора (ВД Рим)
Summary:
Тема : Енергия
Chapter Text
Защо просто не ме остави на мира, помисли си Джордана.
– Ако и днес не дойдеш да тичаш с мен, ще ти се разсърдя!
– Добре де, добре...
Мразеше да тича за тоя, дето духа. Малко неща могат да накарат жена, която обикновено има перфектен грим и носи високи токчета и копринени дрехи, да търчи като луда по някакъв горски път.
Елеонора беше едно от тях.
Разбира се, някой би казал, че е нормално да тичаш със сестра си в парка. Добре, че не знаеха защо Елеонора обичаше да бягат заедно на пусти места. Нито защо Джордана винаги беше съгласна да бъде "изманипулирана" от голямата си сестра да прави неща, които в друт случай би сметнала под достойнството си.
Естествено, че никой не знаеше. Двете много внимаваха да са сами, когато престанеха да се преструват, че отношенията им са като на обикновени сестри. Е, добре де... Нора внимаваше. Джордана обичаше риска и опасността, но не си правеше илюзии - ако родителите им някога разберяха, щяха да ги убият от бой. Въпреки че и двете технически бяха пълнолетни. Щяха да мърморят до припадък как било грях и даже двоен грях, защото жени да имат романтични отношения за тях беше направо противозаконно.
Така че Джордана без много протести облече потник и панталонки и излезе да потича с Елеонора...
Мразеше да тича, но обичаше сестра си. Наистина много. За нея беше способна да тича до края на света.
И всъщност изобщо не искаше да бъде оставяна на мира.
Chapter 20: Драора (братя)
Summary:
Тема : Пеперуда
Chapter Text
– Добре – заяви Драго сериозно. – Тогава ще го решим по друг начин. Ако първата пеперуда, която видим, е бяла, ще отидем на бала с маски. Ако мине жълта, ще отидем на театър. А ако прелети тъмна на цвят, ще си останем вкъщи и ще гледаме някой хубав филм.
Лора изцъка.
– Това ли е най-доброто, което можа да измислиш? Ами ако мине шарена пеперуда? С всички цветове?
Драго зарови глава в шията ѝ и я целуна звучно.
– Тогава аз ще отида на бала, а ти - на театър. Но това няма да се случи.
– Аха... Сам ли искаш да бъдеш? На бал с маски, пълен с разни фльорци? Това няма да... О!
Тя замълча, когато край тях прелетя красива пеперуда. Цветът на насекомото удиви и двамата.
– Златиста е! – възкликна доволно Лора. – Не само, че отиваме на театър, но освен това ще прекараме уникална вечер!
Драго наведе драматично глава, после се усмихна.
– Важното е, че ще бъдем заедно. Нали ти казах?
Chapter 21: Анрина (Ягодова Луна)
Summary:
Тема : Доверие
Chapter Text
Ангел изгледа мрачно жена си.
– Защо непрекъснато си мислиш, че имам любовница, не мога да разбера!
– Защото мъж като теб не остава с една жена! – озъби се Ирина. Беше в ужасно настроение и искаше само да крещи и да плаче. – Виждам колко си недоволен винаги, когато аз...
– Чакай малко – прекъсна я Ангел. – Затова е цялата тази врява, нали? Не че ми нямаш доверие, а имаш цикъл!
– Имам ти доверие, но ти не заслужаваш! – кресна тя. После внезапно се разрида горко.
– О, любима моя... – въздъхна Ангел и я прегърна, притискайки устни в косата ѝ. – Всичко е наред. Обичам те, Ира. Обичам те.
– Знам – изхълца Ирина, облягайки глава на гърдите му. – Извинявай. Няма повече да се държа така.
Ангел знаеше, че това не е вярно - всеки месец имаше поне по един такъв ден - но като знаеше колко страда тя през това време, изобщо не беше склонен да се оплаква.
А и все пак, беше само един ден в месеца.
Chapter 22: Аделуиз (Профилиране)
Summary:
Тема : Хармония
Chapter Text
– Луиз, това е Адел Дьолетр, моя колежка криминолог – заяви усмихнато Клое. – Адел - сестра ми Луиз Дранкур.
– Приятно ми е – измърмори несигурно Адел. Тя все още не беше много умела в обикновеното общуване и не ѝ беше лесно да се държи мило с хората.
Затова пък Луиз грейна в очарователна усмивка. Сестра ѝ умееше да предразполага хората и да ги кара да я харесат.
– За мен е удоволствие, Адел. Искате ли да ми помогнете да сервирам обяда?
– Ами... – промълви Адел и погледна Клое, която ѝ кимна:
– Аз ще сложа масата.
Тя загледа как Адел и Луиз влизат заедно в кухнята. Още откакто срещна Адел, имаше чувството, че тя и Луиз ще си подхождат идеално... А сега вече беше сигурна в това!
Chapter 23: Сирили (ХП)
Summary:
Тема : Трева
Chapter Text
Сириус никога не беше обръщал внимание на тревните площи повече, отколкото на пясъка, камъните или калта. За него те бяха просто част от пейзажа и нищо повече.
Но тази пролет, когато всичко се обагри в зелено, Сириус имаше специална причина да забележи, нещо повече - дори да се взира в тревата, докато приятелите му започнат да го подкачат, че е луд. Същата причина, поради която внезапно се чувстваше омагьосан от червените залези и розите, подаващи се плахо от тъмнозелените храсти.
Лили Евънс. Неговата първа и единствена любима.
Сякаш непрекъснато виждаше яркозелените очи и светлочервената коса на Лили. Така тя сякаш беше с него, дори когато не я виждаше. И това му помагаше да понася по-лесно малките раздели... Докато я видеше отново.
Не беше знаел, че човек може да обича толкова много.
Chapter 24: Анси (вездесъщият)
Summary:
Тема : Момент
Chapter Text
– Знаеш ли, че си съвършена?
Ана се усмихна мило и смутено.
– Не, това не е вярно.
– Напротив.
– Не съм.
Криси вдигна ръка, възспирайки протеста ѝ.
– Имам идея. Да играем на въпроси и отговори. Имаш ли три дипломи, включително и една от чужбина?
За миг Ана само я гледаше с искрици в очите.
– Да.
– Печелила ли си конкурс за красота?
– Да.
– Имала ли си пациент, на когото не си успяла да помогнеш?
– Не.
– Ето, виждаш ли – Криси сви рамене. – Умна, красива и добра. Ти си съвършена, Ани.
– Само ти мислиш така – поклати глава Ана. Усмихна се и се наведе към нея, целувайки я нежно. – Но нямам нищо против.
Chapter 25: Драора (братя)
Summary:
Тема : Силен
I got it from my *Daddy*...
Chapter Text
– Мамо, не мислиш ли, че татко е по-хубав и по-силен от тези на съучениците ми?
Лора се усмихна разсеяно на дъщеря си. Изабела гледаше баща си да играе баскетбол и си мислеше колко е чудесен; Лора гледаше как Драго играе баскетбол и си мислеше колко е секси и как няма търпение да се приберат, за да правят онова, което бяха правили и снощи и се беше оказало много забавно - някаква ролева игра... Но най-вече нямаше търпение отново да се увие около Драго като лоза и да го притиска към себе си, докато той...
– Мамо!
– А? – Лора стреснато погледна дъщеря си, която чакаше отговор. – А, да, разбира се, че твоят татко е най-хубавият от всички... Напълно съм съгласна.
Тя чу смеха на Драго и разбра, че е доловил размяната на реплики. Помаха му, а той ѝ намигна, карайки я да се изчерви. Усмивката му ѝ нашепваше какво би правил с нея, ако сега бяха сами. Някой път трябваше да му изнесе лекция как е етично да се държи един родител, докато участва в училищно мероприятие...
Някой път, когато тя самата не прекарваше времето си, зазяпана в него и унесена в неприлични мисли, вместо да продава кексчета.
Chapter 26: Мирая (Ягодова Луна)
Summary:
Тема : Изгрев
Chapter Text
Обичаше да гледа как слънцето огрява светлите ѝ коси сутрин, правейки ги златисти, как се плъзга като милувка по прасковената ѝ кожа... Харесваше му да гледа как мракът отстъпва на светлината, точно както се бе случило и в сърцето на дъщеря му.
Сутрините с Жана бяха ужасни. Тя мразеше да става рано, винаги мрънкаше, докато му правеше закуска - в редките случаи, в които правеше - и после веднага се връщаше в леглото да си доспи, отказвайки дори да го целуне за довиждане. Любо много добре знаеше, че става само за да се погрижи за Рая, и то не от обич, а защото иначе детето вдигаше шум и ѝ пречеше да спи.
В началото съжителството му с Рая сякаш бе повторение на този кошмар, докато тя не започна постепенно да се отърсва от вредното влияние на майка си.
Рая откри, че обожава да става рано, да се разхожда в свежия утринен въздух, а още повече обичаше да прави закуска на баща си и да го глези така, както майка ѝ никога не беше правила.
Имаше и още една причина да харесват сутрините - тогава Рая беше мека и сгорещена от съня, нетърпелива да превърне сънищата си в реалност, а Любо се будеше готов и копнеещ за нея, възбуден само от мисълта, че тя е на една ръка разстояние.
Когато тя се събудеше и му се усмихваше нежно, Любо виждаше съвършено ясно, че го очаква още един прекрасен ден.
Chapter 27: Димера (Пътят на Честта)
Summary:
Тема : Мода
Chapter Text
– Харесва ли ти? – попита тя, излизайки от пробната в красива лятна бяла рокля. Митко я изгледа, после сви рамене несигурно.
– Тази не е ли прекалено широка и... де да знам... Като за бременни?
– Какво? Глупости!
– Така ми изглежда.
– Но не ти ли харесва?
– Не съм казал, че не ми харесва, много си красива в нея, само че не е кой знае колко хубава.
Кера знаеше, че Димитър е съгласен на всичко, само и само да прекара време с нея, но явно ходенето на пазар се оказваше почти толкова сложна задача за него, колкото беше и за всеки друг мъж.
– Митко, нищо не разбираш от мода!
– Това ли е модата? – намръщи се той. – Изобщо не мога да видя тялото ти в това нещо, обгръща те като балон! Не е ли по-добре да купиш нещо... такова например?
Роклята, която измъкна да ѝ покаже, беше черна и къса, впита, с голямо деколте и тънки презрамки. Приличаше повече на нощница, нещо, което една куртизанка би облякла.
Кера се засмя.
– Това изобщо не е моят стил, а и такива неща не се носят сега... – тя замълча, докато изражението на Димитър помръкваше все повече. Накрая завъртя очи и грабна роклята от ръката му.
– Добре, ще я взема, но само заради теб!
Той се ухили широко.
– Пробвай я... Моля те.
Chapter 28: Клавина (древните)
Summary:
Духове
Chapter Text
– Пак ли? – въздъхна уморено Клаус.
Започваше да се уморява от последното хоби на любимата си, колкото и да я обичаше - но беше свикнал с нейните често сменящи се интереси и сега само се питаше какъв ли е новият. Досега беше направо обсебена от викане на духове. В апартамента им беше пълно със спиритични дъски, книги, стари вещи и всякакви други глупости. Преди това Давина се занимаваше с йога, а още преди това - с тичане. За щастие повечето ѝ идеи не треха дълго и ѝ омръзваха бързо. Въпреки това Клаус неведнъж беше принуден да участва в спиритични сеанси - всъщност принуда нямаше, но когато Давина го погледнеше с огромните си, невинни очи, и го помолеше с нежно гласче да участва, той просто нямаше избор - не можеше да ѝ откаже нищо.
– Е, какво следва? Ски бягане или може би будизъм?
Любимата му се засмя весело.
– Нищо подобно, скъпи мой. Сега ще се заема с нещо много по-нормално от викането на духове...
– Нормално ли?
– Да, нещо, което всяка жена прави. Не се ли досещаш? – тя се усмихна хитро. – Майчинство...
Клаус можа само да я зяпне удивено.
– Искаш да кажеш, че си...
– Да! Ще си имаме бебе!
Chapter 29: Джионора (ВД Рим)
Summary:
Шия
Chapter Text
Нутела.
Това определено беше едно от нещата, които обожаваше. Но не обичаше толкова самия шоколад или пък опаковката му - всъщност дори не харесваше особено вкуса му - обичаше онова, което Джордана правеше с него.
Елеонора винаги губеше ума и дума, когато сестра ѝ седнеше на масата и започнеше да яде с лъжица от големия буркан, докато обмисляше какво друго да си избере за закуска. Нора не можеше да откъсне очи от начина, по който езикът и устните ѝ се движеха, затрудняваше се да диша при тази очарователна гледка.
Джордана я поглеждаше от време на време и се усмихваше доволно, наясно с въздействието, което имаше върху Елеонора. Често се забавляваше да я предизвиква, сякаш без да се тревожи от присъствието на родителите им.
Но това не беше единственото, което правеше с шоколада.
Мажеше го по шията на сестра си и го облизваше оттам, междувременно карайки Елеонора да се разтопи от копнеж. А после, когато я целуваше, устните ѝ имаха вкус на Нутела.
Елеонора по принцип не беше почитателка на течния шоколад, в който, бог знае защо, винаги трябваше да има лешници, и то не цели - но в такива моменти...
Беше лесно да го обожава.
Chapter 30: Сен-Перак (Профилиране)
Summary:
Камина
Chapter Text
– Пфу! – изсумтя Матийо. – При такъв дъжд имахме голям късмет да намерим подслон!
– Да – съгласи се Клое - въпреки че ѝ бяха услужили със сешоар, косата ѝ все още не бе изсъхнала съвсем и тя разсеяно я върза, за да не намокри широкия пуловер, който ѝ бяха дали. – Добре, че този стар хотел все още работи, иначе, както колата ви се развали насред пътя...
– Много странно, че изведнъж се оказа без бензин – промърмори на себе си командирът. – Бях уверен, че съм я заредил, направо не разбирам...
– Може би Фред е ходила някъде с нея – предположи невинно Клое, но това му даде интересна теория за размисъл.
Дали наистина Фредерик не беше причината той и Клое да се окажат без гориво насред нищото? И ако да, защо би го направила?
Хвърли поглед към колежката си, загледана в красивите жълти пламъци на камината, и си помисли, че всъщност не възразява да прекара това извънредно време с нея. Те, разбира се, бяха сами винаги, когато отидеха да разпитат някого, но онова беше различно. Никога не им се беше случвало да седнат толкова близо един до друг, че ръцете им да се докосват, нито да се окажат съвсем сами на такава приглушена светлина.
Започваше да разбира защо хората намираха камините за очарователно романтични.
– Студено ли ви е? – попита, когато Клое уви ръце около себе си.
– Ами, малко... – призна тя. – Въпреки горещия душ все още не мога да се стопля.
– Елате насам.
Матийо я прегърна, подслонявайки я в топлата си прегръдка. След миг колебание Клое се отпусна и се облегна на гърдите му.
– Благодаря – промълви със слъдкия си глас.
Матийо се усмихна на себе си.
В крайна сметка, както казват - всяко зло за добро...
Chapter 31: Борена/Бонелска (С Река На Сърцето)
Summary:
Нежност
Chapter Text
– Какво, по дяволите, е това?
Борис се поусмихна малко нервно.
– Знам, че не се случва всеки ден да ти подарявам цветя, но очаквах малко по-позитивна реакция.
– Всеки ден? – повтори Невена и се приближи бавно, оглеждайки букета рози, сякаш беше извънземно. – Никога не се случва. Освен това си мислех, че сме скарани.
– Точно затова – той остави букета на бюрото ѝ и застана пред нея, срещайки очите ѝ. – Съжалявам за всички глупости, които ти наговорих предния път. Беше адски тъпо от моя страна и никога няма да се повтори. Обещавам.
Устните на Невена трепнаха в плаха усмивка.
– Искаш да кажеш, че ме молиш да се върна при теб?
– Това ли правя? Ами да – Борис се намръщи за миг, после коленичи на пода. – Щом трябва, ще те умолявам. Липсваш ми, Тополска. Знам, че съм леке и не те заслужавам, но дяволски ми липсваш. Всяка нощ се моля отново да се промъкнеш в стаята ми и стоя буден до зори, питайки се как можах да те отблъсна така идиотски. Каза, че ме обичаш. Нямах представа, че е възможно, но и аз те обичам, само че го разбрах, едва след като те загубих. Ще се върнеш ли при мен, моля те?
Невена се усмихна и прехапа устна, задавена от емоции.
– Разбира се - нали те обичам.
– Слава богу.
Борис се изправи стремително и я целуна, повдигайки я с няколко сантиметра от земята. Когато я пусна, очите му блестяха от щастие.
– Обещавам да бъда по-добро гадже. Всеки ден мога да ти нося цветя.
– Да не прекаляваме – засмя се тя шеговито. – Все пак аз те обичам отчасти и защото си леке.
Chapter 32: Маририна (Войната на Буквите)
Summary:
Първи път
Notes:
За повече информация за алтернативната вселена, в която Мариам и Ирина имат тайна връзка, прочетете фенфика ми за тях Повече От Всичко.
Chapter Text
Мариам наведе леко глава, за да бъде по-лесно на Мария Ирина да среше непокорните кичури на гърба ѝ.
– Знаеш ли, за първи път позволявам на жена да ме реши, откакто майка ми си замина. Обикновено се реша сама или оставям на Сурсувул... Не е лошо – в гласа ѝ се долавяше усмивка.
Мария доволно прокара гребена през косата на любовницата си, наслаждавайки се на признанието, което тези думи ѝ даваха. Че е важна за Мариам. Че е обичана.
– Много се радвам, че се справям добре – каза тихо.
– Повече от добре. Наистина ми харесва ти да ме решиш. Можеш да го правиш винаги, когато имаш възможност.
Мария знаеше, че не всяка вечер ще може да идва в покоите на Мариам - все пак имаше задължения като съпруга на Петър (и то задължения, които не бяха особено неприятни), но кой щеше да се усъмни от това, че двете царици, бивша и настояща, прекарват вечерите си заедно? Досега никой не беше могъл да предположи, че чувствата им една към друга са много по-различни от обичайните чувства между снаха и свекърва. Никой не знаеше, че се обичат, нито подозираше какво правят, когато понякога остават в покоите на едната и искат да бъдат сами.
В крайна сметка, кой би могъл изобщо да си помисли подобно нещо?...
– Имаш прекрасни коси – промълви Мария. Отдавна бе забелязала това, но сега за първи път получаваше право да докосне косата на Мариам - нейната най-голяма гордост - и не можеше да сдържи възхищението и обожанието си.
– И твоите са хубави – гласът на Мариам беше нежен като въздишка. Тя наистина обичаше това. – Мария...
Вдигна ръка и хвана китката ѝ. Извъртя се, за да я погледне.
– Можеш да спреш. Време е за сън.
Мария се изчерви леко, защото знаеше какво означават тези думи.
Не и че е време за спане.
Chapter 33: Маририна (Войната на Буквите)
Summary:
Гледка
Chapter Text
– Красиво е. Благодаря, че ме доведе да го видя.
Мариам се усмихна на девойката.
– Това е любимото ми място в двореца да гледам небето. Никъде звездите не се виждат толкова добре, колкото тук – тя вдиша дълбоко от свежия нощен въздух. – Успокоява ме, когато съм притеснена.
– Нима сега си притеснена? – попита Мария Ирина. – Случило ли се е нещо? Нещо лошо ли? Да не би...
– Шшт – промълви Мариам, нежно поставяйки пръст върху устните ѝ. – Всичко е наред. Единственото, което ме притеснява, е да не ти се случи нещо, ако Петър разбере за нас. Не искам да...
Сега Мария беше тази, която я прекъсна.
– Това няма да стане. А и ако ще ме убеждаваш, че трябва да спрем да се виждаме, забрави. Не мога да живея без теб, Мариам. Нуждая се от теб. Не би ме изоставила, нали?
– Разбира се, че не – Мариам я погали нежно по бузата. Мария облегна лице в дланта ѝ, наслаждавайки се на ласката. – Обичам те така, както не съм обичала никого. Аз също имам нужда от теб. Обещай ми, че ще внимаваш. Не мога да те загубя.
– Обещавам. Обещавам...
Ирина се наведе към нея, целувайки я. Мариам потръпна с копнеж, после се отдръпна.
– Не тук. Ще се кача в покоите си, а ти ме последвай след четвърт час.
Младата царица кимна. Когато Мариам слезе от терасата, тя разсеяно плъзна поглед по прекрасното небе, осеяно със звезди, и си помисли, че едва ли има по-романтична гледка от тази.
А Мариам винаги твърдеше, че не е романтичка!
Chapter 34: Луи/Марион (Сирената от Мисисипи)
Summary:
Детска стая
Notes:
Наистина този филм е много стар, може би най-отдавнашното нещо, за което съм писала - и, да, не е лесно да пишеш за герой на Белмондо, след като него вече го няма - но обичам много Луи и Марион и не можех да спра да мисля за тях, докато четях подканите, така че накрая се предадох. Обожавам ги, просто трябваше да видя как може да изглежда тяхното не съвсем безоблачно, но несъмнено щастливо бъдеще.
И не искам дори да чувам, че Марион може пак да е започнала да обърква нещата. Тя се промени. Ако някой не го е разбрал, значи изобщо не е проумял филма.
Chapter Text
– Ще вземем сивата, Марион.
– Жалко. Харесва ми червената.
Водеха почти същия спор за всичко, точно както навремето бяха спорили за колата. И, точно както навремето, Марион винаги печелеше. Просто защото Луи не беше способен да ѝ откаже нищо.
Взеха розови завеси.
Розово легло.
Розово гардеробче.
Розови дрешки.
И избраха име за момиченце, без изобщо да знаят дали ще имат момиченце. Просто защото Марион искаше момиченце.
И когато тя роди, Луи не можеше да спре да се смее от радост, докато Марион беше раздвоена между обичта към сина си и неудоволствието, че не е родила момиченце.
– Защо се цупиш? – погали я по косата Луи. – Имаме си прекрасно, здраво дете. Очите му са като твоите. Сигурно ще стане същия като теб.
– По-добре не – изпуфтя Марион. – Настоях да купим всички тези хубави неща, въпреки че нямахме много пари, а сега ще трябва да ги върнем, за да купим сини.
– Няма нужда – той притисна устни в челото ѝ. – Вчера шефът ми каза, че ще ми даде премия заради бебето.
– Премия! – Марион се изправи рязко в леглото. – Но тогава можем да купим...
Луи вдигна ръка, спирайки потока от думи.
– Ще купим всичко необходимо за сина ни, а розовите неща... ще оставим за момиченцето, което ще ти направя веднага щом може.
Тя се опита да изглежда ядосана, но накрая усмивката победи и изгря на прелестно красивото ѝ лице. Луи си помисли, че едва ли човек може да бъде по-щастлив.
Щом Марион беше щастлива, нищо повече не му трябваше.
А тя... не беше лесно да я зарадваш. Но той се справяше все по-добре.
Марион го придърпа към себе си и го целуна въодушевено.
– Обичам те, Луи. Вярваш ли ми?
– Въпреки че ти понякога го правиш малко трудно за вярване, да, вярвам ти – пошегува се той, с което си спечели изсумтяване.
– Уча се.
– Знам – увери я Луи. – И ставаш все по-добра.
Chapter 35: Томалена (Клиника на Третия Етаж)
Summary:
Радио
Chapter Text
– Коя е тази песен?
– Не знам – ако трябваше да бъде честен, Тома изобщо не се и замисли. Беше като хипнотизиран от гледката до себе си.
Елена разпусна дългата си червена коса от шнолата и я остави да се разпилее по голите ѝ рамене, а един кичур легна на шията ѝ, плъзвайки се до началото на дълбокото ѝ деколте.
Обичам лятото, помисли си Томасян разсеяно. Обичам го, защото тогава Елена винаги се облича по-леко. Всъщност може да се каже, че не се облича особено.
Днес например тя носеше само черен топ с презрамки и тесен клин в същия цвят.
Изглеждаше абсолютно прекрасно.
Сляпа за чувствата, които предизвикваше в него, Елена се наведе към радиото и увеличи звука, опитвайки се да улови думите на песента.
– Наистина ли не знаеш как се казва? Сигурна съм, че ми е позната!
Той сви рамене. Звучеше му съвсем обикновено, просто някакво свирене и пеене. Поредната модерна естрадна песен. Елена му беше много по-интересна в момента.
Добре де, изобщо.
– Пускали са я и преди.
– Да, но не мога да се сетя как се казваше...
– Не е чак толкова хубава.
Тома разбра, че е казал грешното нещо, когато Ели го стрелна със сърдит поглед.
– Според мен е чудесна!
– Добре де, добре – бързо би отбой Томасян. – Не исках да кажа, че не ми харесва... Просто е толкова драматична, аз не харесвам такава музика.
Тя изсумтя.
– Знам - слушаш рок и какви ли не други глупости.
Всъщност Тома не слушаше почти никаква музика, но ако го кажеше, Елена щеше да го нарече музикален инвалид, така че не си призна. Заслуша се в песента, мъчейки се да разбере за какво беше цялата драма.
Човекът бил влюбен, добре - но, по някаква незнайна причина, от тази любов само страдал - не ставаше много ясно нито защо, нито какво излиза накрая, събират ли се в крайна сметка или не, и защо не...
И после, защо не обичал да слуша музика. Та то това си беше направо като изпит в училище или судоку. Само мислиш и се чудиш.
Но трябваше да признае, че все пак в песента има нещо очароващо. Някакси красиво. Може би в крайна сметка не беше толкова важно дали има случка и развитие, може би това беше просто ода за едно разбито сърце, нещо, което човек да слуша, когато сърцето му е разбито.
– Уважаеми слушатели, чухте песента Болката Отляво в изпълнение на...
Тома се пресегна и изгаси радиото.
– Ама... – започна Елена объркано.
Той я целуна по бузата - е, много по-близо до устните, отколкото се предполагаше, но все пак спази границата, която му беше наложена - и каза тихо:
– Стига толкова с тази болка. Ела да те черпя една торта от бара отсреща.
Елена се поколеба, но обичта ѝ към следкото победи и тя се усмихна широко.
– Хубаво. Само не си въобразявай нещо.
– Добре. Макар че аз имам много будно въображение, нали знаеш...
– Тома! Невъзможен си!
Chapter 36: Маририна (Войната на Буквите)
Summary:
Цял
Chapter Text
През целия си живот Мариам беше търсила нещото, което да даде смисъл на живота ѝ. Което да я накара да се чувства щастлива, че съществува, че я има, че е жива.
Години наред обаче така и не го намери.
Отговорността към брат ѝ беше точно това - отговорност, а не положително чувство, и макар да ѝ даваше сила, това беше силата на болката и отчаянието. Определено не онова, с което искаше да запълни живота си.
Семейството беше нещо важно, но, уви - нещо, в което се оказа, че не е твърде добра. Бракът ѝ със Симеон оцеляваше, но не я окриляваше. Децата ѝ, колкото я радваха, толкова я и ядосваха, особено Баян. И Петър, когото обичаше, успяваше вече да я изкара извън нерви.
Да бъде царица като че ли беше онова нещо, или поне така ѝ се искаше да вярва, защото вече беше уморена да го търси. И когато загуби поста си на царица, си мислеше, че едва ли не това е краят за нея.
Оказа се обаче, че това е само началото - началото на истинския живот за Мариам, на онзи див, скъп живот, който те кара да летиш.
Любовта.
Никога не бе очаквала да се влюби така силно и истински, така, че нищо друго да няма значение, освен любовта ѝ. Още по-малко беше очаквала да се влюби толкова лудо в двойно по-младо от нея момиче, което беше насила сгодено за сина ѝ...
Но се случи. И най-хубавото бе, че Мария Ирина също се влюби в нея, влюби се така безрезервно, че беше разтапящо. Мариам не беше знаела, че животът може да бъде толкова хубав.
Мария я караше да се чувства ценена. Обичана. Цяла. Съвършена.
Никой друг досега не го беше правил. И макар любовта им да беше сложна и забранена, Мариам не съжаляваше нито за секунда, че я изживяват.
Chapter 37: Анрина (Ягодова Луна)
Summary:
Идея
Chapter Text
– Нека да отидем, моля те!
– Не!
Ангел беше непреклонен. Нямаше никакво намерение да ходи на някакъв странен експериментален театър, ако ще и да беше по стара и известна българска пиеса. Беше сигурен, че ще е странно, и нямаше намерение да губи ценни часове от живота си в опити да разбере нещо, което дори и самите му създатели не разбираха. Беше уверен, че "експериментален театър" значи нещо странно и смахнато, и каза на Ирина, че няма никакъв начин да бъде убеден да я придружи на подобно нещо.
Ирина само се усмихна.
Два часа по-късно Ангел сам не можеше да си обясни как тя успя да го убеди, чрез компилация от умоляване, мрънкане и страстни обещания, да иде с нея на представлението, но в крайна сметка беше доволен, защото се намери съвсем запленен от необичайния начин на действие и различен поглед към познатата класика.
– Ти имаше пълно право – прошепна Ирина, която се взираше неразбиращо и ужасено в актьорите. – Наистина е шантаво. Да си тръгваме!
– Това беше твоя идея, любима – усмихна ѝ се той. – На мен пък взе, че ми хареса!
Ирина сложи глава на рамото му, умолително отърквайки се в него.
– Хайде да си ходим... Хайде, моля те...
Ангел въздъхна и я прегърна, признавайки пред себе си, че е готов да направи всичко, което тази жена поиска от него. Нямаше да го каже пред никой друг, но Ирина беше по-важна за него от всичко останало на света.
– Добре, но да знаеш, че си много разглезена.
– Тогава ме накажи, за да се науча да не бъда...
Внезапно театърът вече въобще не му беше интересен.
Chapter 38: Борена/Бонелска (С Река На Сърцето)
Summary:
Научи
Chapter Text
– Готова ли си вече?
– Само още минутка! – извика Невена от банята.
Борис въздъхна и се заигра с пискюла на покривката, опитвайки се да не бъде нетърпелив. Знаеше, че по принцип жените винаги се бавят много, когато се кипрят (нямаше нищо против това като цяло, важен беше резултатът) и че "една минутка" често значи поне пет, а най-често петнадесет. Тази вечер обаче беше нетърпелив, защото Невена щеше да го придружи на прием във винарната и му беше обещала изненада. Той ѝ бе казал, че няма нужда да се гласи специално, ако не иска, стигаше да си облече черния панталон и блузата в същия цвят, с които беше на рождения ден на баща си - но тя настоя и Борис определено нямаше търпение да види как ще изглежда тази вечер. Обичаше я всякак (най-вече гола, но и по вскакъв друг начин), и все пак мисълта, че тя е готова да излезе извън зоната си на комфорт заради него определено го трогваше.
Най-сетне Невена се върна в спалнята и Борис не можа да сдържи ахването си.
Косата ѝ се спускаше свободно като водопад покрай лицето ѝ. Около очите ѝ имаше дискретен грим, устните ѝ бяха светлочервени, а тялото ѝ - покрито от дълга над коленете бежова рокля с една презрамка.
– Приличаш на Марлене Дитрих – изговори той първото, което му хрумна.
Невена се засмя, поклащайки глава.
– Силно се съмнявам, но благодаря все пак.
Борис се изправи и обви ръце около кръста ѝ.
– Винаги си ми казвала, че не знаеш как да се контиш.
Тя го погледна, очите ѝ блестяха щастливо.
– Научих се. Заради теб.
Chapter 39: Клавина (древните)
Summary:
Плод
Chapter Text
Клаус и Давина бяха заедно от почти две години и знаеха всичко един за друг. Давина, например, много харесваше спазването на диети, особено онази, в която няколко дни се ядат само плодове и зеленчуци, и винаги предлагаше на приятеля си да се присъедини към нея. Тя обаче така и не беше успяла да накара Клаус да хареса никой плод или зеленчук - за него всичките бяха най-малкото досадни, и ако случайно хапнеше нещо, то беше картофи заедно с месото, което ядеше непрекъснато. Упорито отказваше да яде каквото и да било друго - Давина тайно подозираше, че той свързва яденето на месо със своята мъжественост и не би искал да настъпят съмнения в нея, както много мъже си въобразяват, че ще стане, ако се хранят здравословно, със "заешка" храна, както го наричаха. Колкото и да ѝ беше забавно това, в същото време тя се тревожеше за него.
Затова измисли начин как да го прилъже да яде по-полезни неща - обеща му, че за всеки плод, който хапва, ще му изпълнява по едно желание. Скоро обаче разбра, че любимият ѝ е по-хитър от нея... Или поне се мисли за такъв, когато той се върна с цяло кило череши.
Давина едва не припадна от смях, но знаеше, че Клаус очаква от нея да изпълни обещанието си и си мисли, че я е надхитрил, а може би и че ще му се размине. И беше твърдо решена да го накаже за това.
– Да видим – измърмори тя. – Тук има поне сто череши. Тъй като зная какво ще е желанието ти за всяка от тях, събличай се и да започваме.
– Какво? – Клаус изглеждаше стреснат.
– По едно любене за всяка череша, нали? – усмихна му се мило Давина. – Наведнъж ли ще ги изядеш?
Клаус стана морав и взе да заеква, че, естествено, тя ще изпълнява по едно желание на всяка покупка от плодове, без значение колко са, и че той всъщност ще отиде да купи и други плодове, а черешите ще изяде по пътя.
Давина захапа бузата си отвътре, за да не се ухили, и се съгласи, че така е най-добре. Беше постигнала целта си - приятелят ѝ не само започна да яде плодове и зеленчуци, но и разбра, че не може просто ей така да я надхитри.
Chapter 40: Димера (Пътят на Честта)
Summary:
Неясно
Chapter Text
– Скъпа, не искаш ли да отидем на излет?
Кера погледна през прозореца и поклати глава. После срещна погледа на девера си и му се усмихна тайно.
– Аз в това време никъде не отивам. Ако беше ясно - да, но с тия облаци...
– По телевизията казаха, че няма да вали – настоя Огнян.
Кера сви рамене.
– Може би няма, скъпи, но знаеш колко мразя дъжда... Идете вие с Марти. И без друго при това бяло небе навън ще ме заболи главата.
– Добре. Както искаш – съпругът ѝ я целуна по челото, после се обърна към брат си, който обядваше с тях. – Митко, ще дойдеш ли с нас?
– Обещах на Симона да ходим на ресторант – отвърна Димитър, но очите му не се откъсваха от Кера. – А пък и аз не обичам да съм навън, когато вали.
– Сигурен съм, че няма да завали – усмихна се Оги ентусиазирано.
Час по-късно Кера и Димитър пушеха голи на дивана, когато чуха капки да трополят по покрива.
– Брат ми никак не разчита знаците на природата – подсмихна се Димитър.
– Определено – съгласи се весело Кера и го придърпа към себе си, обгръщайки кръста му с крака. – Никога нищо не забелязва...
Двамата се целунаха доволно, не съумявайки да сдържат смеха си при мисълта за Огнян, който сега обикаляше мокър из гората без никаква идея какво се случва в дома му.
Chapter 41: Сен-Перак (Профилиране)
Summary:
Палатка
Chapter Text
– Денят определено беше уморителен – измърмори Клое. – След цялото ходене нямам търпение да си легна. Хайде да разпънем палатката!
– Да поседим още малко – умихна се Матийо и я обгърна с ръце, целувайки я по врата. – За никъде не бързаме, нали?
– Но няма ли монтирането да е сложно...
– Глупости! Детска игра!
Когато се заеха с палатката, слънцето вече почти бе залязло и Клое дори не виждаше инструкциите, трябваше да си свети с фенерче, а така край лицето ѝ непрекъснато прелитаха насекоми. Перак заяви, че изобщо не му трябват съвети и знае прекрасно какво да прави, но Клое не беше толкова сигурна. Това, което беше постигнал след четвърт час, приличаше по-скоро на машина на времето, отколкото на палатка. А след още чевтърт час доби форма на НЛО, но Клое недоумяваше как изобщо ще влязат вътре.
– Може би трябва да погледнеш инструкциите – предложи тя меко, но Матийо инатливо и решително отказа. Клое разбираше, че го е срам, задето не може да се справи лесно с нещо, което беше очаквал да е просто, и дори с твърде специализирания си опит като психолог тя не знаеше какво да му каже. Всъщност единствено ѝ идваше да избухне в смях, но това беше най-лошото, което би могла да направи, така че геройски се спираше.
В крайна сметка палатката заприлича на палатка. Обърната наопаки, но това нямаше твърде голямо значение. Важното беше, че можеха да се напъхат в нея и нямаше нужда да спят под открито небе. Е, можеше да им е малко тясно, но поне никой от тях не страдаше от клаустрофобия, а и без това винаги спяха плътно сгушени един в друг.
– Гордея се с теб – каза тя на съпруга си. – Не се отказа, направи и невъзможното и успя. Веднъж завинаги доказа, че инструкциите за палатки са глупави и абсолютно ненужни.
Тогава той я изненада - разсмя се силно и я прегърна извинително.
– Съжалявам. Държах се като идиот, нали?
Поне е достатъчно разумен да си го признае, помисли си тя развеселена.
– Само малко – отвърна Клое. После го целуна по устните. – Обичам те, дори когато се държиш като идиот.
– Определено съм голям късметлия – издиша Матийо.
– Защото успя да разпънеш палатката ли?
– Не, глупаче – усмихна се той нежно. – Защото имам теб.
Chapter 42: Борена/Бонелска (С Река На Сърцето)
Summary:
Възстановяване
Chapter Text
– Невена!
Борис я видя, седнала на стълбите пред болницата, и се затича към нея. Тя се изправи, в очите ѝ имаше сълзи. Пристъпи към него и преди Борис да помисли, вече я прегръщаше, закрилнически увил ръце около нея.
За миг си помисли, че Невена ще се дръпне, но тя се притисна в него, облягайки ръце на гърдите му, издавайки тих хлип. Той я погали и я целуна по косата, опитвайки се да я утеши поне малко.
– Как си? Как е баща ти?
– Зле – прошепна Невена. Пое си треперливо дъх и отстъпи назад - Борис виждаше как се опитва да бъде силна и спокойна, въпреки че светът ѝ се руши. Гледката късаше сърцето му. Той изтри сълзите от бузите ѝ.
– Той е силен. Като теб. Трябва да мислим позитивно.
Невена кимна, преглъщайки с усилие.
– Някой се е опитал да го убие, Борисе.
– Даниела – изплю той. – Баща ти отиде да говори с нея, когато го видях за последно. Тя е поръчала да ме нападнат, освен това ни изгони от Бонония.
– По дяволите – промълви Невена. – Ще се разправя с нея... Веднъж щом разбера какво ще стане с баща ми.
– Остави Даниела. Сега си важна ти. И Тополски.
В мига, в който го каза, Борис осъзна, че е вярно. Нищо друго на света нямаше значение, освен Невена. Не знаеше защо изобщо бе опитвал да си внушава друго.
– Благодаря ти, че си тук – прошепна тя и сложи ръка върху неговата.
Борис хвана ръката ѝ между дланите си.
– Винаги.
Преди да ѝ каже нещо друго, я извикаха от болницата и им съобщиха, че баща ѝ ще се оправи.
– Да! Слава Богу! – Невена се обърна щастлива към Борис, а той я целуна...
Chapter 43: Драора (братя)
Summary:
Филм
Chapter Text
– Погледни само тази история – измърмори Лора, докато излизаха от киното. – Толкова е смотана! Как е възможно изобщо да измислят подобни неща, че и да ги правят на филми?
– Вече ще те водя само на анимации – засмя се Драго. – Към тях май нямаш толкова възражения.
– Не, наистина! – настоя Лора. – Беше ужасно скучно освен това. Три часа някаква объркана история за един, който се опитва да продаде някаква винарна? И тя накрая изгоря! Имах чувството, че половината от сцените, ако не всичките, са сложени там просто за да запълват време. На романса не беше отделено почти никакво внимание, а когато този кретен накрая се върна при жена си, дето уж не я обичаше вече... Що за край?!
– Мисля – каза внимателно Драго – че се планира продължение.
Лора само поклати глава.
– Нищо чудно, че мнението за европейското кино е толкова ниско. Докато не се научат да измислят свестни сюжети, няма да се подобри. Само някои от актьорите ги биваше и толкова.
– Може би следващата част ще е по-добра – вдигна рамене съпругът ѝ. – А сега забрави този глупав филм и ела да пием по един горещ шоколад.
Лора се усмихна и се сгуши в него.
– Казват, че животът не може да бъде хубав като филм, но моят е по-хубав от филмите...
Драго спря и я целуна.
– Напълно съм съгласен с теб.
Chapter 44: Сен-Перак (Профилиране)
Summary:
Полет
Chapter Text
– Да не ви е страх да летите? – подсмихна се Матийо, виждайки как Клое се е вкопчила в седалката и мърда устните си, сякаш се мъчи да си спомни някаква мантра.
– Не, не, не! – отрече тя бързо и неубедително.
– Да бяхте казали, Клое. Щях да се съобразя – последният им случай беше свързна с разследване, което изискваше да пътуват далеч и той беше сметнал, че със самолет ще е най-бързо, но ако знаеше... – Можехме да вземем влак или автобус.
– Няма нужда – увери го Клое, макар че гласът ѝ трепереше.
Матийо я погледа за миг, после уви една ръка около раменете ѝ, прегръщайки я леко.
– Всичко е наред, Клое. Отпуснете се.Защо не ми разкажете онази история, която искахте - помните ли? За онзи престъпник от затвора, в който сте работили...
– Добре – прошепна Клое колебливо и започна. Докато стигне до края, беше свърнала към още десетина свързани истории и Матийо съвсем се беше объркал, но забеляза с доволство, че тя е много по-спокойна и вече не изглежда уплашена. Както и предполагаше, концентрирането върху нещо друго ѝ беше помогнало да спре да мисли за онова, което я тревожеше.
И мен ме бива за психолог - помисли си Матийо, но не махна ръката си от рамото ѝ. За всеки случай, а не защото му харесваше да я прегръща.
Chapter 45: Томалена (Клиника на Третия Етаж)
Summary:
Мозайка
Chapter Text
– А, не, ти мамиш!
– Не е вярно!
Габи и Сашо примирено наблюдаваха как се оформя поредната караница между колегите им. Вече бяха свикнали и знаеха, че Томасян и Елена се карат за какво ли не, но че ще успеят да се скарат дори за картинките, които правеха от детска мозайка в обедната почивка, никой не очакваше.
Тома беше донесъл кутията, заявявайки, че това е чудесен начин за разпускане по време на почивка и ще бъде много забавно да се занимават с нещо приятно и неангажиращо, докато не се налага да работят с пациенти.
А ето, че пет минути по-късно двамата заклети врагове вече се караха!
– Тома, ти си взел повече червени за себе си! Как очакваш да направя хубава къща, като...
– Ама това къща ли било? На мен ми прилича повече на някаква обърната наопаки...
Сашо и Габи не дочакаха да чуят как продължава "битката". Знаеха, че е твърде опасно да се опитват да сдобряват Елена и Тома и при случай на война е най-добре да стоят колкото се може по-далече от бойното поле, така че набързо се изнесоха, казвайки, че отиват до ресторанта долу.
Щяха да бъдат изумени, ако можеха да видят промяната, която настъпи в мига, в който затръшнаха вратата. Тома и Елена спряха да се карат и се озоваха на канапето в хола, прегръщайки и целувайки се страстно.
– Казах ти, че така ще ни оставят на мира – подсмихна се Тома. – Тази тактика винаги работи.
– Но трябва да внимаваме – промърмори Елена, при все това не много настоятелно. – Все пак си женен...
– Е, ако Мими поиска развод, толкова по-добре. И сега съм с нея само заради децата. Знаеш, че отдавна не се обичаме.
– Разбира се! – направи се на възмутена Ели. – Иначе щях ли да рискуам да ме помислят за въртиопашка, която разваля чуждите семейства?
Тома се подсмихна и я придърпа към себе си, измърморвайки:
– Въртиопашка, а? Звучи ми секси....
Chapter 46: Маририна (Войната на Буквите)
Summary:
Дракон
Chapter Text
– Не е възможно – сопна се Петър. – Казвам ти, змейове не съществуват! Недей да говориш повече за тях, само това ни липсва, паника от дракони...
Той сърдито стана и излезе от залата, оставяйки младата си жена с майка си.
Мариам незабавно приближи стола си към този на Мария Ирина.
– Наистина ли видя дракон?
– Кълна се! Беше огромен, червен, с криле и от ноздрите му излизаше дим! Но сигурно и ти не ми вярваш, нали? – попита тя тъжно своята любовница.
Мариам се усмихна.
– Вярвам ти. Нещо повече - знам, че казваш истината, защото преди години и аз го видях в гората.
– Какво?!
– Да! Тогава Симеон ми каза същото - да не говоря за това, защото ако се разчуе, хората ще се изплашат...
Мария притеснено прехапа устна.
– Дали да не им кажем? Може да са в опасност. Щом и двете сме го видели, вече няма съмнение, че змеят е истински...
– Не мисля, че змеят е опасен – поклати глава Мариам. – Не е нападнал никого през всичките тези години. Навремето, когато го видях, ядеше листа и плодове от дърветата. Симеон и Петър са прави - ако кажем на всички, само ще изплашим хората, те ще се юрнат да търсят дракона, и така ще стане някое кръвопролитие. Докато сега всичко е наред...
Chapter 47: Томалена (Клиника на Третия Етаж)
Summary:
Детска градина
Chapter Text
Елена беше свикнала да вижда от Тома какви ли не дивотии и идиотщини, но върхът дойде една спокойна петъчна сутрин, когато тя влезе в Клиниката, изпълнена с желание да изпие едно кафе, и завари в кухнята... Крава.
– Какво, в името на...
– Муу – каза кравата.
Елена имаше чувството, че ще падне от изумление.
В същия момент Тома, Сашо и Габи влетяха в стаята, викайки нещо за иновативни идеи, пари и забогатяване.
– Ало, детската градина! – кресна Елена. – Установихме, че това с кравата не работи! Не помага на плешиви мъже!
– Какви плешиви мъже? – попита Тома. – Ще продаваме на пациентите мляко, сирене, масло и кашкавал. Нали все им казваме, че трябва да се хранят с истински продукти, вместо с разни боклуци, и те питат как да стане, след като им продават само боклуци? А сега проблемът е решен и ние ще станем богати. Не съм ли гениален?
– Масло? Сирене? Кашкавал? Ти имаш ли идея изобщо как се приготвят тези неща? И кога ще намериш време да ги правиш, Тома?
– Аз ли? Ти ще ги правиш - ти и Габи!
Това вече дойде много на Елена.
– Това няма да стане! Освен това откъде ще намерите достатъчно трева и сено да я храните тая крава? И тя не може да живее в апартамента! Представяте ли си какво ще стане, като ѝ се приходи по голяма нужда? А, не! Ако не се откажете от тоя глупав план, напускам! Или кравата, или аз!
Поставен така, въпросът накара и Габи да се замисли и тя подкрепи доктор Радева. Сашо осъзна, че ще трябва сам да се грижи за кравата (защото Тома, естествено, нямаше да се занимава), и бързо се съгласи с момичетата. Останал малцинство, Тома беше принуден да обещае, че ще върне кравата, откъдето я е взел.
– И без това щях да го направя – подсмихна се той, поглеждайки към Ели. – Доктор Радева може и да не дава мляко, но не защото ѝ липсват нужните, хм, качества...
Кравата, която спокойно преживяше, загледа учудено как Елена подгони доктор Томасян из стаята и започна да го налага по главата с журнала.
Chapter 48: Мирая (Ягодова Луна)
Summary:
Любимо
Chapter Text
– Рая, не мислиш ли, че това е малко... мм... тясно?
– Какво? – Рая объркано погледна баща си и изпъна по тялото късата черна вещерска рокля, която току-що беше облякла. – Нищо ѝ няма, чудесна е!
– Да... – измърмори Любо с тон, от който не можеше да се разбере дали се съгласява или изказва съмнение. Застана зад Рая и сложи ръце на кръста ѝ, взирайки се в отражението ѝ в огледалото. – Но по-добре облечи нещо друго.
– Ама това е любимият ми костюм за Хелоуин!
– Как така любимият?
– Купих си още два и този е най-хубав. Какво не ти харесва в него?
– Че е като коланче – отвърна честно Любо. – Струва ми се, че ако се наведеш, ще се набере около корема ти и гърдите ти и дупето ти ще изскочат.
Рая се засмя и му се усмихна през рамо.
– Добре, да проверим.
Под втренчения му поглед тя бавно се наведе, докато косите ѝ не докоснаха босите ѝ крака. Когато се изправи, установи, че Любо имаше право - роклята се беше вдигнала почти до бикините ѝ, а гърдите ѝ заплашваха да се излеят през деколтето.
– О, по дяволите – промърмори Рая, макар и не съвсем отчаяна, защото виждаше пламналото желание в очите на Любо. – Добре, печелиш. Ще облека нещо друго довечера. Само жалко, че няма да мога да нося тази рокля...
– Ще я носиш, когато си сама с мен – отвърна Любо, придърпа я към себе си и издърпа полата нагоре, за да обхване дупето ѝ с шепи. – Но сега ще я съблечеш.
– Добре – издиша тя, миг преди Любо да я целуне. Помисли си, че е много сладко и много вълнуващо колко собственически е настроен към нея. Това я правеше много щастлива. Означаваше, че Любо наистина я обича. Не би и поискала да се държи по друг начин, защото и тя го обичаше точно такъв, какъвто беше.
Chapter 49: Сирили (ХП)
Summary:
Разкриване
Chapter Text
Беше дошъл моментът и и двамата го знаеха.
Не можеха да продължават повече така. Скоро Сириус и Лили щяха да напуснат Хогуортс и да се оженят. Вече нямаха съмнение, че искат точно това и бяха взели решение. Нищо нямаше да го промени, но това не означаваше, че и нищо не ги тревожи.
Джеймс продължаваше да обича Лили и още нямаше никаква идея, че бившата му приятелка и най-добрият му приятел се срещат тайно от месеци.
Знаеха, че ще го заболи, когато разбере, и точно затова бяха крили толкова дълго от него - а и донякъде с надеждата, че той ще забрави Лили и няма да му е толкова тежко, когато научи. Уви, по всичко изглеждаше, че Джеймс не е охладнял към бившата си, ала те нямаха избор - така или иначе най-късно след сватбата им той щеше да научи. Беше по-добре да му разкрият истината сега, те двамата, вместо да я чуе от някой друг по-късно.
За тяхна изненада Джеймс прие много спокойно новината и ги успокои, че за него това няма особено значение. Призна, че е предпочитал всички да мислят, че все още харесва Лили, защото всъщност беше започнал да ходи с една слидеринка и знаеше, че на приятелите му ще им е трудно да я приемат.
– Наистина ли не се сърдиш, друже? – попита Сириус, все още не можейки да повярва на тази чудесна новина.
– Ни най-малко, стари приятелю – Джеймс го потупа по гърба. – Всичко е наред. Имате височайшото ми одобрение.
– Мерлин го взел! Значи нямаше нужда да се крием през цялото това време!
На седмото небе от радост и облекчение, Сириус грабна Лили на ръце и я завъртя в кръг из стаята, докато тя се смееше щастливо.
Chapter 50: Аделуиз (Профилиране)
Summary:
Салон
Chapter Text
– Готова ли си, скъпа? – провикна се Адел към горния етаж.
Вместо отговор оттам слезе едно видение - Луиз бе прекрасна в светлочервената си рокля, с разпусната от една страна коса, устни в същия цвят като роклята и диамантените обеци, които Адел ѝ беше подарила тази сутрин.
– Честит рожден ден, любов моя – усмихна се брюнетката и целуна нежно любимата си. Луиз се засмя весело.
– Вече ми честити поне сто пъти.
– Така е, защото това всеки път ми дава извинение да те целуна – ухили се Адел. – Ще слизаме ли в салона? Всички гости вече са там.
– Добре. Нямам търпение всички да видят колко съм великолепна! Тази вечер дори завистливите скочубри от работата ще трябва да се правят, че ме харесват, ако искат да опитат от безплатния бюфет.
– Така и не разбрах защо искаше да ги поканиш – поклати глава Адел.
– Нима не е очевидно? – намигна ѝ Луиз и се завъртя. – За да ме видят и да позеленеят от завист!
– Няма да е трудно за изпълнение – прошепна Адел и я хвана за ръка, когато влязоха в празнично украсения салон. Още в първия миг Луиз събра всички погледи и несъмнено всички ѝ завиждаха, защото никоя жена не можеше да се сравнява с нея - нито по ум, нито по красота. Адел отлично знаеше какъв късмет има с такава прекрасна съпруга, а Луиз не спираше да ѝ го доказва.
Chapter 51: Анси (вездесъщият)
Summary:
Маратон
Chapter Text
– Какво ще правиш? – попита любопитно Криси, когато Ана се настани пред телевизора с бележник в ръка.
– Ще гледам благотворителния маратон, трябва да започне след малко – отвърна разсеяно Ани.
– С това? – Криси кимна към бележника.
– Какво? – измърмори Ана и я погледна. – О, това. Една моя бившя пациентка участва. Искам да видя как ще се представи. Страхуваше се да не се изложи.
Криси се засмя и с недоумение поклати глава.
– Ти наистина си страхотна, знаеш ли? Днес е почивен ден, за това няма да ти платят, а отгоре на всичко пациентката ти е бивша. Но въпреки това ти сядаш чинно пред телевизора и гледаш нещо, което не ти е интересно, само защото МОЖЕ ДА СЕ НАЛОЖИ да помогнеш на някого.
– Защо не? – попита Ани съвсем риторично. – Шт, тихо, че започва.
Криси се изкикоти, после седна до нея и облегна брадичка на рамото ѝ. Ана се извърна за миг и срещна очите ѝ, усмихвайки се топло, после се върна към поетото задължение.
Chapter 52: Сен-Перак (Профилиране)
Summary:
Млад
Chapter Text
– Сигурна ли сте, че сте добре? – попита отново Матийо, докато помагаше на Клое да се качи в патрулката.
– Да – увери го тя кротко, гласът ѝ беше нежен и някак странно притихнал. – Да ви върна палтото...
– Не, оставям ви го, ще ми го върнете утре – спря я той, после се облегна на вратата и въздъхна изнурено. – Вече не съм толкова млад...
– Защо го казвате? – попита объркано Клое.
Матийо я погледна и не отговори веднага. Взира се в нея с чувства в погледа, които Клое не можеше да опише, но които я накараха да се изчерви.
Накрая Перак съвсем леко и за миг докосна лицето ѝ.
– Защото сърцето ми щеше да изскочи от страх за вас – каза ѝ тихо, после се дръпна, затвори вратата и направи знак на колегата си да потегля. Клое можа само да го проследи с удивен поглед, докато колата се отдалечаваше.
Chapter 53: Марисия (ВД Рим)
Summary:
Фантазия
Chapter Text
Най-сетне, след толкова дълго време, Лучия беше точно там, където я искаше, където толкова дълго време си бе фантазирал да я види.
В леглото му.
Той прокара ръка по голия ѝ гръб, наслаждавайки се на меката като кадифе кожа.
– Доволна ли си, че дойдох да те взема, капитане?
– Не си ли личи? – засмя се тя и се надигна да го целуне. – Радвам се, че Вълка винаги си спазва обещанията.
Chapter 54: Аделуиз (Профилиране)
Summary:
Вчера
Chapter Text
Адел прочисти гърло, не смеейки да погледне блондинката в очите.
– Знаеш много добре, че това вчера беше грешка.
Луиз въздъхна и улови погледа на Адел.
– Разбира се. Никога няма да бъда достатъчно добра за теб, дори и сега, когато съм консултант на полицията и се опитвам да се поправя.
– Не съм казала това – промълви Адел. – Просто не знам какво искам. Не знам дали мога да бъда част от това... тази връзка...
– Всичко е наред – Луиз я погали по ръката. – Аз съм тук. Ще те чакам. Колкото време е нужно.
Адел плахо се усмихна.
– Благодаря ти.
Chapter 55: Луи/Марион (Сирената от Мисисипи)
Summary:
Моряк
Chapter Text
– Ще замина и ще стана моряк.
Марион завъртя очи при гръмкото изявление на съпруга си.
– Не говори глупости. Не можеш да живееш без мен.
Той поклати глава в съгласие, защото тя беше права.
– Вярно е. Но въпреки това ще го направя, ако продължаваш така.
– Какво съм направила? – Марион невинно сви рамене. – Това, че искам да отидем на танци, не е краят на света. Все едно, вече ни записах за курса. Ако се откажеш, всички ще си помислят, че не ме обичаш – тя се нацупи.
Луи се усмихна и я погали по лицето.
– Никой няма да го повярва.
Марион отвърна на усмивката му и притисна лице в ръката му.
– Тогава ела с мен. Моля те – очите ѝ станаха огромни и пълни с надежда.
– Е, хубаво – въздъхна той. – Явно няма да ставам моряк.
Марион се разсмя.
Chapter 56: Анрина
Summary:
Пейзаж
Chapter Text
Ангел не вярваше, че някога нещо ще го накара отново да поиска да общува с хора след инсулта си. Мислеше, че завинаги е приключил с воденето на друг живот освен този, свързан със сделките, че нищо повече няма да донесе радост в сърцето му или надежда в душата му.
И тогава видя картината на Ирина Йорданова.
Зърна я случайно, на задния план на снимка от една галерия, и нещо трепна в него. Дивият пейзаж бе едновременно красив и страшен, очароваше и натъжаваше. Ангел не можеше да спре да го гледа.
За няколко дни купи всички картини на младата и неизвестна художничка, които успя да намери. Колкото повече се заобикаляше с нейния свят, толкова повече искаше да се срещне с нея, да я опознае, да ѝ благодари, че му беше върнала желанието за живот с творбите си. Накрая се предаде и я помоли да дойде, знаейки, че срещата с нея може да съсипе всичко, което картините ѝ бяха сторили за подобряването му, ако Ирина се отнесе с него по начин, който щеше да го нарани.
Но тя, разбира се, не го стори. Ирина беше точно човекът, който Ангел си представяше - нежна, страстна, жизнерадостна, спонтанна, и прелестно красива жена. Тя не се изплаши от него, не се ужаси. Позволи си да го опознае и го допусна в сърцето си така, както Ангел бе сторил с нея. Без да знае кой е той и колко милиони притежава, Ирина се влюби в него и Ангел усети как силата и жизнеността ѝ се вливат в него. Той вече не беше загубен в болката си самотник, загърбил живота и чувствата.
Благодарение на Ирина, отново живееше.
Chapter 57: Клавина
Summary:
Кристал
Chapter Text
– И какво да правя с това? – попита Давина. – Ако Кол го види, ще се досети, че има друг. Аз никога не бих си купила подобно нещо.
– Все същата история – въздъхна Клаус с престорено отегчение и хвана верижката със скъпоценния кристал, която Давина люлееше с пръсти. – Миналия път се оплака, че никога нищо не правя за теб, че не разбирам от романтични жестове - а сега, когато ти купих нещо, пак си недоволна. Добре, тогава ще я върна.
– Чакай – вещицата дръпна огърлицата към себе си с бързо движение. – Не е толкова лоша. Пък и Кол едва ли ще забележи...
Клаус се ухили.
– Всъщност ти харесва, нали?
– Огърлицата ли? Може би...
– Не. Да имаш тайна връзка с най-непоносимия брат на съпруга си.
Давина го изгледа намръщено, после се усмихна бавно, съблече халата си и се върна в леглото при Клаус.
– Трябва да призная, че донякъде е забавно... Толкова дълго се опитвах да те убия, но има и други начини да те накаже човек.
– Да, например като не ми позволяваш бъда с теб винаги, когато искам – изръмжа той и я сграбчи за косата, целувайки я яростно.
Chapter 58: Марисия
Summary:
Красива
Chapter Text
Когато Марио започна да търси бавачка за дъщеря си след развода, нямаше никаква идея как ще намери някой, който да се разбира с изключително опаката му и в същото време много умна малка Ерика. Тя беше на шест години, но можеше да бъде много по-зряла от младите момичета, които си мислеха, че могат да ѝ говорят с бебешки глас, а да не говорим за възрастните лели и баби, чиято представа за гледане на дете беше да го тъпчат от сутрин до вечер с храна и да му четат приказки.
В крайна сметка той се насочи към по-средна категория - не възрастни, но не и току-що завършили жени, ала такива рядко работеха като бавачки. Вече започваше да се отчайва, когато негови приятели му препоръчаха едно момиче. Тя беше на 24 и току-що напуснала работата си заради дискриминация, разбираща се чудесно с деца - или поне така твърдяха. Марио не го вярваше, а когато я видя, се усъмни още повече, че Лучия Бранкато е това, което търси.
Дългата ѝ руса коса, падаща на големи къдри по доста забележителен бюст, скрит от шикозна рокля, нахлузена върху шарен клин, не му направи впечатлението, което се надяваше. Що се отнася до бавачка за Ерика, той напълно я отписа. Но що се отнася до жена, с която би могъл да се среща... Лучия Бранкато беше безбожно красива и привлекателна. Още преди тя да заговори, Марио беше запленен от нея, но се страхуваше, че тази външна красота не идва в комплект с вътрешна.
Грешеше.
Лучия се хареса на Ерика още с първите си думи. Скоро двете вече си говореха задушевно като стари приятелки и нямаше съмнение, че Марио е открил идеалната бавачка за дъщеря си. Самият той обаче изпитваше желание да бъде дете, за да полчи цялото и непресторено внимание на тази жена. А когато по-късно я заведе на вечеря, вече нямаше съмнение.
Лучия Бранкато бе точно това, което търсеше.
Chapter 59: Луи/Марион
Summary:
Очила
Chapter Text
Луи беше недоволен, когато шефът му настоя да направи нещо за късогледството си, но скоро разбра, че да имаш нужда от очила не винаги е лошо нещо. По-точно, разбра го в мига, в който влезе в магазина и видя златистокосата продавачка, чийто очи се смееха приветливо над табелка с името ѝ - "Марион".
Преди миг Луи дори нямаше намерение да разглежда очилата, а просто да вземе първия чифт, който бъде подходящ за зрението му. Вместо това обаче прекара повече от два часа, пробвайки най-различни видове, рамки и стилове и преструвайки се на доста по-безпомощен, отколкото всъщност беше.
По веселия поглед на Марион той усети, че доста бързо е отгатнала мотивите му, но тя не каза нищо и го остави да се прави на смешник. Не се обиди и когато той излъга, че има работа и не може да купи нищо сега, за да дойде пак на следващия ден.
Втория път Марион беше още по-мила и нежната ѝ усмивка събуди цяло ято пеперуди в стомаха му. Докато плащаше очилата, Луи най-сетне се осмели да изрече:
– Ако сте свободна довечера или тези дни... Бихте ли искала да вечеряте с мен?
Марион погледна надолу, но за частица от секундата той улови буйната радост в погледа ѝ, която тя се опитваше да скрие.
– Да, с удоволствие – отвърна спокойно Марион.
– Чудесно – Луи въздъхна дълбоко и му се стори, че в момента целият свят е положен в краката му.
Chapter 60: Аделуиз
Summary:
Балет
Chapter Text
Адел не чуваше аплодисментите от пълната зала. Не забелязваше лицата на хората, които бурно показваха одобрението си от танца ѝ. Не усещаше енергията им, която би могла да събори Операта.
Тя танцуваше само за Луиз. Виждаше само нейната широка усмивка и пълни с възхищение очи, чуваше само звука от нежните ѝ длани, пляскащи по-бурно от всички други в залата. Адел чувстваше единствено любовта, която любимата ѝ излъчваше.
Бяха само те двете на света.
Chapter 61: Томалена
Summary:
Дишане
Chapter Text
– По дяволите! Не мога да позволя на жена ми да вземе децата! Тя ще ги съсипе! Но как да я спра, дявол да го вземе! Не, това не може да се случва...
Тома обикаляше в кръг около масата в хола на Клиниката, бесен и разтревожен до степен да не чува и вижда нищо около себе си. Елена знаеше, че трябва да направи нещо. Не можеше да го гледа така, сърцето ѝ се късаше. Рязко застана пред него и сложи ръцете си на раменете му.
– Спокойно, Тома. Всичко ще бъде наред – заговори му с властен глас.
– Остави ме...
– Не. Успокой се. Дишай. Бавно и дълбоко. Хайде.
Тома с неохота си пое въздух и го издиша, очите му се взираха в нея. След малко изразът в тях омекна. Той продължи да диша полека, напътстван от нея. Елена му се усмихна.
– Точно така. Чуй ме сега. Имам един пациент, чийто брат е адвокат. Блестящ - затова пациентът ми развил комплекс за малоценност, което не е важното в случая - та, ще го накарам да ти помогне за развода.
– Мислиш ли, че ще стане?
– Разбира се – сви рамене Елена. – Развел е какви ли не идиоти, та теб ли няма.
Тя се отпусна, когато Томасян се засмя и я прегърна, завъртайки я в кръг.
– Това е моята Елена.
– Мхм – тя го прегърна и той я целуна, пускайки я върху дивана. Звънецът обаче извести пристигането на още пациенти.
– После – усмихна се с разкаяние Елена.
Тома ѝ намигна.
– Няма да забравя.
Chapter 62: Марисия
Summary:
Предложение
Chapter Text
Орландо ѝ беше предложил брак, но тя не можа да приеме. От мига, в който Вълка се бе върнал и отново можеше да гледа снимката му на екрана 24 часа в денонощието, Лучия знаеше защо не беше казала "да", вече знаеше, че никога не би казала "да" на Орландо.
Тя изчака стъпките му да заглъхнат и извади от кашона досието, което никога не оставяше далеч от себе си. Отвори го и въздъхна облекчено, когато сивите очи на Марио Пулиезе се впиха в нея. Тя прокара ръка по снимката, представяйки си, че докосва лицето му. Че се намира в обятията му, обгърната от топлината и сигурността, която само той можеше да ѝ даде.
Че чува гласа му, нежен и в същото време заповеднически.
"Стани моя жена, капитане."
– Да – прошепна Лучия, затворила очи, за да се наслади на фантазията. – Да.
Chapter Text
Клое се обърна на другата страна и внезапно замръзна, осъзнавайки, че усеща нечие топло и голямо тяло до своето в леглото. Какво?!
Тя подскочи и очите ѝ срещнаха тези на Матийо. Той примигна лениво.
– Колко е часът? Още е рано за работа. Ела тук – Перак я придърпа към себе си. Клое се засмя задъхано, осъзнавайки, че случилото се миналата нощ не е било просто прекрасен сън.
– Добро утро.
Матйио се усмихна и я погали с безкрайна нежност, затъквайки косата ѝ зад ухото.
– Най-доброто от много време насам.
Клое се изчерви и се надигна за миг, за да го целуне. Той я прегърна силно, притискайки голото ѝ тяло към себе си.
– Клое... – гласът му беше дрезгав и мързелив. – Определено знаеш как да събудиш един мъж.
– О! – промълви тя, усещайки ерекцията му до бедрата си. – Нямах намерение да...
– Е, да, права си – Перак се ухили без капка смущение. – Вината не е твоя. Аз просто съм пристрастен към теб.
– Може да те излекувам. Но първо трябва да се запозная със случая...
– Моля те, не се колебай да го изучиш внимателно... Разполагаш с пълното ми съдействие.
Chapter 64: Мирая
Summary:
Дневник
Chapter Text
Всичко стана напълно случайно. Любо нямаше намерение да рови из вещите на дъщеря си, нито да чете дневника, който тя си водеше. На него просто му трябваше тетрадка, за да запише един номер, преди да го забрави, и видя една паднала на пода до масата. Докато я разгръщаше, за да намери празно място, нямаше как да не забележи името си, написано почти на всяка страница... и разни други неща.
"Боже, Любо е толкова секси. Не знам как може да е сам толкова дълго. Ако не му бях дъщеря, щях да спя с него в мига, в който го видя. Пък и сега с удоволствие бих го направила, но той ще бъде ужасен, ако научи, че го искам..."
"Все по-трудно ми е да се правя, че Любо не ме привлича. Ако той разбере, сигурно ще ме намрази, но аз така силно го желая, че понякога едва не се издавам..."
"Снощи Любо излезе почти гол от банята и за малко да му се нахвърля... Май трябва да си намеря работа и да се изнеса, че така не знам докога ще мога да продължавам..."
Тя мислеше, че той би я намразил, ако разбере, че иска да спят заедно!
Той си мислеше същото за нея.
Още същата вечер Любо сложи край на това объркване, когато влезе в стаята на Рая и направи онова, което и двамата искаха.
Chapter 65: Маририна
Summary:
Мост
Chapter Text
– Чудесно е, че наблюдаваш строежа на новия мост – каза Мариам на Петър. – Така наистина караш хората да се стараят повече. Чувстват се окуражени.
– Радвам се, че одобряваш – Петър се усмихна на майка си. – Мисля днес да отида пак, но не искам Ирина да се чувства самотна, напоследък почти не ѝ обръщам внимание покрай моста и останалите си задължения...
– Не се тревожи, за Мария Ирина ще се погрижа аз – увери го Мариам.
– Наистина ли?
Мислите на Мариам се понесоха към предишния ден, когато с младата царица бяха отишли на разходка в гората и се бяха любили под сянката на дърветата... Също и към онзи ден, който бяха прекарали изцяло в спалнята на Мариам, любейки се от сутрин до здрач, чак до завръщането на Петър... Или към деня преди това, когато се бяха къпали заедно в реката...
– О, да – отвърна Мариам с доволна усмивка. – С мен на Мария Ирина никога не ѝ е скучно. Колкото повече се опознаваме, толкова по-добре се разбираме.
– Много се радвам да го чуя – каза Петър облекчено и излезе. Майка му изчака той да напусне двореца и отиде в покоите на съпругата му. Мария Ирина тъкмо се обличаше, пробвайки една нова ефирна жълта рокля.
– Да ти помогна ли с това? – измърка Мариам.
Мария ѝ се усмихна.
– Моля те.
Мариам мина зад нея и затегна роклята през кръста ѝ, притискайки тялото си в това на Мария, после оголи едното ѝ рамо и го целуна.
– Петър... – прошепна Мария.
– Петър отиде на строежа на моста – отвърна Мариам, устните ѝ се придвижиха нагоре към шията на девойката. – Няма да се върне скоро. Остави те в моите ръце... Буквално – тя прегърна момичето и свали изцяло роклята ѝ, наслаждавайки се на образа на голото ѝ тяло в огледалото, докато галеше светлата ѝ кожа с длани. Мария изстена и се изви назад, облягайки глава на рамото на Мариам.
– Колко умно от негова страна...
Chapter 66: Анрина
Summary:
Хвърляне
Chapter Text
– И ще захвърлиш всичко, просто така? – не можеше да повярва Ирина. – Целия бизнес с наркотиците, всичко, което си градил толкова време?
Ангел я хвана за ръка и я сложи да седне в скута му.
– Разбира се. Ти едва не умря заради тази гадост. Накара ме да видя колко отвратително е това, което правя. Никога повече няма да мога дори да помисля за тези неща, които едва не отнеха живота ти.
– Толкова си сладък – Ирина се усмихна и замига, за да прогони сълзите на радост, изпълнили очите ѝ.
– Сладък, така ли? – Ангел се подсмихна и провря длан под полата ѝ, галейки настоятелно бедрото ѝ. – Сигурна ли си?
– Не – Ирина се засмя и го прегърна, притискайки главата му към гърдите си, рехаво закрити от роклята с дълбоко деколте. – Ти си опасен, зъл и много, много лош...
Chapter 67: Димера
Summary:
Закуска
Chapter Text
– Не мога да повярвам – измърмори Димитър тихо, очите му не се откъсваха от неговата красива втора съпруга, която сервираше на масата вкусните сандвичи, които беше изпекла.
– Какво? – Кера го погледна, грейналата ѝ усмивка и златистата руса коса, осветявана от слънцето, я правеха да прилича на ангел. Неговият ангел - макар че снощи в спалнята определено не би я нарекъм така...
– За първи път закусваме заедно като семейство – отвърна той, очите му се вляха в нейните.
– Вярно – Кера се засмя и го целуна дълго, с безкрайна любов. – Добро утро, съпруже.
– Нямаш представа откога мечтаех за това утро, гълъбице моя.
Chapter 68: Джионора
Summary:
Букет
Chapter Text
– От кого е, Елеонора? – възкликна развълнувано майка им, докато Нора отваряше картичката, намерена в красивия букет сини и червени цветя, който току-що беше получила.
Джордана наблюдаваше с хитра усмивка как сестра ѝ се изчервява, след като прочете написаното на картичката. Очите ѝ се стрелнаха нагоре към Джордана, която отпи от кафето си и ѝ намигна.
– Не пише име – измърмори Елеонора. – Сигурно е от някой съученик...
– А какво пише? – настоя майка ѝ.
Джордана вдигна отново чашата пред устните си, за да скрие ухилването си, когато Елеонора се изчерви още повече.
– Лично е, мамо. Остави ме на мира.
– Аз мога да ти кажа какво пише, майко – намеси се Джордана. Двете я погледнаха, Нора - шокирано, майка им - любопитно. Джордана притисна ръка към сърцето си и започна да декламира присмехулно: – "О, прелест неописуема, ти си най-красивото момиче, което някога съм виждал! Стани моя жена! Дари ме с това най-голямо щастие!". Или пък някоя поема, посветена на нея. Какво друго може да накара сестра ми да се изчерви така?
Всъщност пишеше: "Довечера, когато нашите заспят, ще дойда при теб, и... Знаеш какво ще ти направя."
Chapter 69: Марисия
Summary:
Лед
Chapter Text
– Хей, ти си много добра – засмя се Вълка, докато Лучия се пързаляше около него на ледената пързалка. Тя му се усмихна, разсея се за миг и се подхлъзна. Марио я хвана точно навреме с ръце на кръста ѝ, очите им се намериха, изразявайки копнежа и на двамата, копнеж, който повече не можеха да крият. Лучия знаеше какво ще последва, но не направи никакъв опит да го спре. Чакаше този момент от месеци... Може би цял живот.
Устните им се срещнаха за една първа, нежна целувка, после се сляха отново, за да не се разделят още много дълго време...
И светът сякаш спря в този идеален, съвършен момент.
Chapter 70: Борена/Бонелска
Summary:
Нощ
Chapter Text
Можеше да прекара часове така, дори дни, само гледайки го и галейки красивото му лице - което така често обичаше да шамаросва - докато Борис спеше. На слабата светлина от луната Невена виждаше всяка една негова черта, високото чело, кестеняворусата коса, нежните клепачи, покриващи дълбоките му кестеняви очи, изящния нос, ясно очертаните скули, пълните устни, подканващи за целувка, волевата брадичка, изразяваща тоя инат, който понякога така я вбесяваше.
Това беше мъжът на живота ѝ. Невена знаеше, че никога няма да иска друг мъж, освен Борис.
Той отдавна се опитваше да я накара да се оженят, а тя все му отказваше. Тази нощ обаче Невена осъзна, че няма никаква реална причина повече да се прави на корава полицайка и да крие любовта, която извираше в сърцето ѝ. Утре щеше да каже на Борис, че е съгласна да се омъжи за него.
Затвори очи и заспа с мисълта за усмивката, която щеше да изгрее на устните му и за щастието, което ги очакваше.
Chapter 71: Сен-Перак
Summary:
Пазар
Chapter Text
– К-купих само най-необходимото... – оправда се Клое.
Матийо я погледна изпод вежди.
– Най-необходимото, а? Така ли наричате два пакета желирани бонбони, едно кисело мляко с ягода и маракуя, четири шоколада с лешници, четири пакета фъстъци и една бутилка кокосово мляко? И защо изобщо е в такава бутилка?
Клое се усмихна и взе шишето от него.
– Това всъщност е мляко за тяло.
– О! – Перак я погледна стреснато. Очите му се плъзнаха по тялото ѝ, сякаш си я представяше как маже тялото си с млякото - после той запримигва бързо, за да се отърси от тази представа. – Аха... Разбирам... Е, все пак, Клое, не съм съгласен повече да пазарувате, когато трябва да сте на работа! Да не се повтаря!
– Но кога да пазарувам?! – проплака тя.
– За това са съботата и неделята, Клое.
– Да, ама аз непрекъснато забравям...
Матийо прокара ръка по лицето си.
– Добре! Тогава в събота или неделя аз ще ви се обаждам, за да ви напомням! Боже мой!
Chapter 72: Клавина
Summary:
Приятел
Chapter Text
– Давина?
Тя вдигна поглед, макар че вече знаеше кой от "многобройните" ѝ роднини я търси. Този глас би познала навсякъде - просто беше много характерен. Едва ли би могла да обърка гласа на Клаус.
– Какво?
Той застана пред нея, разперил ръце, сякаш бяха на бойното поле и ѝ показваше, че не крие никакви оръжия, а се предава.
– Не съм дошъл от името на Кол. Нито заради него.
– Нима? – Давина присви очи. Вече беше получила посещения от Фрея, Ребека и дори Хоуп. Всички я молеха да не напуска Кол заради "малката дребна грешчица", че беше спал с друга жена. Само Илайджа бе така добър да запази мълчание, а единствено Хейли я беше подкрепила напълно. – Тогава защо си дошъл?
Клаус се усмихна предпазливо. В последните пет-шест години двамата бяха установили нещо като примирие, когато се срещаха, но отношенията им още не бяха станали топли. Може би и това щеше да дойде някой ден, помисли си Давина тъжно, ако не трябваше да се разделя и със семейството на Кол. Но вече нямаше причина да общува с тях...
Това би трябвало да я радва. Само че не беше така. Не искаше да се разделя с тях, с Хейли, с Клаус... Кой да вярва, че един ден ще започне да разчита на него! Ала беше станало точно така, докато Кол ѝ кръшкаше и тя се мъчеше - напразно - да оправи брака си с него.
– Дойдох като твой приятел, Давина – той седна до нея. – Напълно те разбирам и те подкрепям. Кол не те заслужава, щом може да постъпи така с теб. Няма да те убеждавам да се върнеш при него. Дойдох да ти кажа, че ако имаш нужда от помощ, от някого, с когото да поговориш или просто да се напиеш, когато нищо друго не помага... Накратко, ако ти трябва приятел, аз съм насреща.
Давина усети, че се усмихва. Приятел?
Това беше добро начало.
– Благодаря. Ще го запомня.
Chapter 73: Драора
Summary:
Снимка
Chapter Text
– Първата усмивка на бебето! – обяви гордо Лора и размаха снимката от ултразвука. Драго я взе, обърна я насам, после натам, а веждите му се приближаваха все повече. След три бебета все още не знаеше къде да гледа!
Лора се смили над него, защото ако лекарката не ѝ беше казала, и тя нямаше да знае къде точно е бебето.
– Ето тук. Тази малка точка.
– И как е? – Драго я погледна нервно. Не беше успял да се измъкне от работа и да дойде с нея този път, но иначе не пропускаше преглед, час при лекаря, ден на курса за бременни или каквото и да е, свързано с децата им. – Добре ли е? Всичко наред ли е?
– Да, всичко е както трябва – Лора го погали по рамото. – Не се тревожи.
Драго сложи ръка на корема ѝ, вгледа се в очите ѝ и се усмихна.
– Невъзможно ми е да не се тревожа за вас, госпожо Топал.
– Изпълнявате ролята си на съпруг безупречно, господин Топал – измърмори Лора весело, преди устните им да се срещнат за дълга целувка.
Chapter 74: Анси
Summary:
Воал
Chapter Text
С треперещи ръце Криси повдигна нежния, прозрачен воал, който скриваше лицето на Ана. За миг, както винаги, остана замаяна от красотата ѝ, после се усмихна широко на радостта, ясно изписана в очите ѝ. Взе ръцете ѝ в своите, докато свещеникът говореше - несъмнено една от първите такива речи, след като това беше една от първите еднополови сватби в страната, но Ани и Криси бяха прекалено щастливи, за да го слушат внимателно.
Chapter 75: Джионора
Summary:
Вятър
Chapter Text
– Само още няколко минути, Нора!
Елеонора скръсти ръце, докато сестра ѝ продължаваше да нанася щрихи върху картината, и отметна кичурите коса, които силният вятър слагаше върху лицето ѝ.
– Джордана, ако не се качим в колата до десет секунди, ще завали и тогава картината ти ще замине, и то напълно!
– Уф, каква си песимистка! Казах ти, че няма да вали! – отвърна несмутено Джордана и продължи да рисува. – И престани да се мусиш, пречиш ми да уловя колко сладка и миличка си!
– Откъде си толкова сигурна, че няма да вали? Да не би да си го чула в прогнозата? – попита с насмешка Елеонора.
– Колко сладка и миличка БЕШЕ едно време – поправи се Джордана. – Не, от петнадесет години не съм гледала прогноза. Това, което знам, е, че при такъв силен вятър надали ще завали толкова скоро. А сега продължавай да позираш, почти съм готова.
Четвърт час по-късно, когато двете тъкмо се качваха в колата, първите капки закапаха леко по капака. Нора завъртя очи.
– Добре де, ти беше права. И картината е страхотна.
– Нали ти казваше, че имам талант – Джордана се приведе към сестра си през седалката и я целуна, после запали колата.
Chapter 76: Маририна
Summary:
Копнеж
Chapter Text
Не можеше да спре да мисли за нея ни ден, ни нощ. Мариам осъзнаваше, че обича това малко упорито момиче повече, отколкото е обичала който и да е от мъжете в живота си. Всичко, което искаше, бе да бъде с Мария Ирина непрекъснато. Това беше невъзможно, но тя оценяваше дълбоко факта, че изобщо можеше да прекарва време с нея или дори да се люби с нея, защото, ако нямаше късмет, можеше дори тези неща да не са възможни... Ами ако Мария Ирина не се бе влюбила в нея? Ами ако Петър беше разбрал или разбереше за тях? Ами ако някой друг узнаеше и му кажеше?...
Всеки миг, който можеше да прекара с младата девойка, бе по-ценен от злато. И Мариам нямаше никакво намерение да съсипва всичко заради копнежа да бъде единственият човек в нейния свят.
Chapter 77: Маририна
Summary:
Мотоциклет
Chapter Text
– И как да се кача на това нещо? – попита Мария Ирина, когато нейната колежка Мариам седна на мотора си и ѝ подаде каска.
Мариам се засмя.
– Лесно е. Слагаш това на главата си, прехвърляш единия крак, все едно яхаш кон, а после ме хващаш здраво през кръста.
– Добре. Ще опитам – измърмори Мария. Не я беше страх толкова от мотора, колкото от мисълта да бъде толкова близо до Мариам. От няколко седмици двете флиртуваха всеки ден и тя много искаше това излизане, което в момента осъщестяваха, да ги сближи повече - но се притесняваше да не обърка нещо. Мариам беше доста резервирана и едва след четири месеца работа започна да се обръща към нея на "ти". Но явно нямаше нищо против Мария да се хване за нея...
Съвестно изпълни инструкциите и се почувства неописуемо щастлива и спокойна, когато прегърна Мариам и сключи пръсти около талията ѝ.
– Готова ли си, малката ми? – попита нежно Мариам.
– Да!
Chapter 78: Димера
Summary:
Грее
Chapter Text
– Да – каза Кера с ясен глас, лицето ѝ грееше, докато тя се вричаше във вечна любов и вярност на Димитър.
Не я интересуваше, че това е човекът, убил първият ѝ съпруг, нито, че е нейн девер, още по-малко пък, че всичките ѝ близки, познати и приятели и изобщо целият свят ще я намрази, задето го обича и се омъжва за него.
Имаше значение само, че от днес нататък - и завинаги - тя принадлежеше телом и духом на Димитър.
Chapter 79: Аделуиз
Summary:
Рожден ден
Chapter Text
Навремето Адел мразеше рождените си дни - те ѝ напомняха за сестра ѝ, която така и не беше успяла да спаси, и за родителите ѝ - но Луиз намери решение на този проблем. Двете започнаха да празнуват рождените си дни на датите, отбелязани във фалшивите им паспорти, и правеха неща, които никога не бяха правили преди на празниците - например отиваха да карат кънки или да гледат представление, посещаваха някой музей, Къщата на Сладоледа, Парка на Динозаврите... И всичко беше различно, но най-вече фактът, че не са сами и се имат една друга. Създаваха приятни спомени така, както бяха решили, че трябва за новия им живот. Бяха други, не онези нещастни същества, които напуснаха Франция. Бяха различни.
Единственото, което не се беше променило, бе, че се обичаха безумно.
Chapter 80: Сен-Перак
Summary:
Годишнина
Chapter Text
– Вече работя от шест месеца в участъка – каза Клое, докато Матийо лежеше до нея в леглото и мързеливо галеше кожата ѝ.
– Мхм – отвърна той.
– И... Мога ли да остана?
Перак се ухили, изправи се и промърмори срещу устните ѝ:
– Работата ти е блестяща, а ти самата, мадмоазел Сен-Лоран, си великолепна... Така че да, определено искам да останеш.
Тя затвори очи, очаквайки целувката му. Вместо това чу:
– Но има едно условие.
Клое спря да диша.
– Какво?
Матийо я погали по огненочервената коса.
– Искам да станеш моя жена. Съгласна ли си?
– О! Матийо! Разбира се!
mire<3 (Guest) on Chapter 1 Sat 29 Apr 2023 04:32PM UTC
Comment Actions
OrlanitaMariciaCanon on Chapter 1 Sat 29 Apr 2023 05:37PM UTC
Comment Actions