Work Text:
Лежаха рамо до рамо двама влюбени, подминавани от късните вечерни часове – едва забелележимо отлитащи, но безсъмнено да бъдат запомнени.
Ако бе да хвърлиш поглед през завесите прозоречни, не би видял нищо освен купчина чаршафи.
Но под тънките завивки се намираха две тела в натура, вплетени до липса на всяко обозримо разделение.
Ако бе да наведеш ухо над ключалката на тяхната спалнята, не би дочул нищо освен звука на печална тишина.
Ама из всеки ум витаеше една мелодия.
Една бе на предателство. Звучеше почти като нежното барабанене на пръсти по клавишите на пиано. Нотите бяха заглушени, почти като в мъгла. Но бяха там. Илюзия на накърненото съзнание, удавено в скръб и съжаление.
Другата бе за обич. Тази звучеше като не кой да е музикален инструмент, а самия човешки глас. Бе едва доловима, по-нежна от другата сякаш. Но резонираше най-силно. Тя беше реалност.
Тежкият плащ на нощта бе разкъсан от една спотаена мълва, най-тихият плач, прокрадващ се през изкованата с прецизност маска на един стоик. Какъв срам за него само. Таз белязка на човешка слабост, това, кое бе счел за отровата на пъкления му живот, кат бе проклет да среща смъртта пак и пак, и то с цел вече не съвсем ясна.
Очертанията на гордост и достойнство се размиха, съдрани от ноктите на звяр. Такъв какъвто не вълнуваха крехката фасада на омраза или пътечката от сълзи, гравирана зад маската.
Думи не бяха нужни. По-силно говореха движенията, подбудени от таз емоция, която все още не бе разпозната с истинското си име.
В обятията на нежното чудовище плачеше един сломен човек, умоляващ свойта свяст за тишина.
Не дойде. Не дойде с отпечатъка на меки устни покрай сляпото око, нито с милувката на треперливи ръце из гниещото му тяло. Не дойде с приятната топлина, бореща се със скованата му кожа да постигне равновесие. Не дойде с безплодните шепоти на бленувано спокойствие, или нежните почесвания по скалпа му, или миража от целувки, които все не спряха да обрисуват късовете грубо зашита плът, носеща ехото от неговата ранна смърт.
Пианото позвънтя тъй по-силно.
А сълзите му се стекоха в ранните часове на изгрева.