Chapter Text
5 минути след ефир, Бибитков не знаеше какво да прави със себе си. Как можаха да уволнят неговия лоялен асистент?! Билко все още чуваше неговия глас в главата си. "Шефе... Хорацио нещо реши че в Созопол дискотеките са по-яки и избяга там..." Ах, липсваше му вече.
Веднага след като шоуто свърши, Билко разбра за новината. И приблизително 5 минути по-късно, докато мъжът все още ходеше насам-натам в кръгове, опитвайки се да осмисли новината, ти почука на вратата му.
"Господин Бибитков?" Ти внимателно отвори вратата, съвсем леко, и погледна вътре. В плът и кръв той изглеждаше още по-розов от образа на екрана. Той се обърна драматично, въздъхна демонстративно и направи жест да влезеш. Ти направи точно това.
Той беше по-висок от теб. Разбира се. Той беше по-висок от повечето хора. Вече чустваше бъдещата болка във врата ти от цялото гледане нагоре което със сигурност щеше да правиш. "Аз ще съм вашият нов асистент, господин Бибитков." Едната му вежда се приповдигна като чу това. "Но съм малко по-различен от предишните. Освен стандартните всекидневни асистентски работи моите отговорности включват да проверявам сценариите на епизоди и да преценявам потенциалните реакции. И дали има граматични грешки. Може да ме наричате... Читателя."
---
Денят не мина в четене. Вместо това ти прави две неща, като постоянно се сменяше между двете: Или успокояваше Билко за загубата на Педро Асистента, или се опитваше да докажеш, че няма да си по-лош работник от него. Накрая целия цирк свърши с този израснал задник мъж свит на кълбо като коте върху коленете ти и големите му розови ръце около раменете ти, докато ти му гали удивителното синята коса и чустваше как сълзи се стичат по работните ти дрехи. Ето това в Несебър явно се нарича продуктивност.
На следващия ден ти влезе в студиото с чуството на нещо като страх. Тревожеше те идеята, че това цялото нещо може да се повтори отново. Билко те изгледа с искра на съжаление в очите и ти показа звездната си усмивка когато му даде чаша кафе от Starbucksа наблизо, но все пак той беше мързеливо изгърбен и на лицето му пишеше апатия толкова ясно, че ти за секунда помисли, че някой е бил влязъл в стаята му с маркер докато спеше.
Когато дойде времето за ефир обаче Бибитков толкова мастерски си сложи метафоричната маска за водещ че ти просто хващаще мухи с устата си за поне две минути. Не хвана нито една, за щастие, но ти беше сигурен, че днешното шоу щеше да захване 200% повече от обичайните зрители, или около 2 човека.
Ти си игра с ъгълчето на един от документите си докато Билко говореше с тон на гласа, който нямаше да ти се струва фалшифициран, ако ти не беше провел целия вчерашен ден в окръжение от истинските му емоции. Билко малко ти напомняше на Тена от Делтарун, само че когато го помисли това годината беше 2013, което означаваше, че Делтарун още не съществуваше. Нито Ъндъртейл. Малко ти се дорева.
---
Няколко часа след работа ти влезе в едно малко очарователно кафене в старата част на Несебър. "К'во стаа бе читательо," каза слепият собственик на кафенето, след като го поздрави. Ти се замисли дали да не си намериш втора работа тук, или пък в някое друго тихо кафене. На една работа не се живееше.
Докато гледаше менюто, сервитьора дойде и те пита дали беше готов. "Не, не съм. Гледам менюто... Ъм." Когато вдигна погледа си нагоре, видя никого друг освен самия господин Билко Бибитков, зарязал яркия си костюм за черни панталони и престилка. Държеше тефтерче и химикал. "Още две минути, скъпи мой Читател?" Попита той, затваряйки химикала.
"...Не. Един чай. С мляко."
"Добре!" Ето пак тази блестяща усмивка. Той записа поръчката, обърна се рязко и си тръгна. Токчета ли носеше? Не ти се внимаваше много.
"Ех, тоз Билко." Ти чу гласа на собственника зад теб. "Горичкия, като водещ работи и все пак не може достатъчно да изкара. Чух, че му уволниха асистента наскоро. И също чух някъде че е гей. И също е много розов. Наистина съжалявам. К'во мислиш, да му дам ли още 100 лева (~50 euro) днес, Българ?"
...Билко беше гей?